— Следващия месец ще се заинтересуват от някой друг — уверяваше той Сара. — Ние сме временно явление.
Интересът бе възбуден още по-силно, когато стана известно, че Сара бе авторката-отшелничка на „Матилда“. Плъзнаха слухове за кафенета и кръчми из града, в които мисис Крейвън ходи като преоблечена Матилда. Сара чу името, извикано от тълпа, наблюдаваща пристигащите театрални зрители, когато посетиха спектакъл на Дръри Лейн.
— Глей, Матилда! — провикна се мъж, когато тя се появи от каретата. — Покажи ни лицето си! — когато Сара му хвърли смаян поглед, одобрителен вик се пронесе през множеството. — Матилда! Много си готина, сладурче!
Сара се разсмя.
— Мисля, че просто им се ще да вярват, че Матилда съществува някъде.
Преди да заемат местата си в ложата, те се разделиха, за да разменят светски любезности с множеството познати, които се тълпяха около тях. Съпрузи, които бяха уверени, че Дерек вече не се промъква в леглата на жените им, бяха започнали да се отнасят към него с предпазлива любезност. Хора, които Сара едва познаваше или никога не бе срещала, се стараеха да се умилкват около нея. Ръцете й бяха непрекъснато увенчавани с целувки от франтове и непознати с мазен глас, докато бе заливана с комплименти за косата, роклята, чара си. Повечето бяха почтителни… с изключение на един дързък негодник, чийто глас бе твърде познат.
— Дяволите да ме вземат, ако това не е Матилда!
Сара се обърна предпазливо и срещна нахалната усмивка на Иво Дженър.
— Мистър Дженър — отвърна тя, отбелязвайки го с учтиво кимване.
Мазният му поглед блуждаеше по нея.
— Ама че си засукано гадже! Крейвън е късметлия, копелето, че си му в леглото всяка нощ. Не заслужава такова готино парче като теб.
— Мистър Крейвън е образцов съпруг — промълви тя, като се опита да се измъкне от него.
— Нафукан джентълмен е мъжът ти — присмя се Дженър. — Кажи му, че е едно мазно лондонско копеле…
— Ако не си отидеш веднага, ще имаш възможност да му го кажеш сам.
Дженър проследи погледа й, нахалната му усмивка се разшири, когато видя Дерек да си пробива път към тях. Докато той стигна до тях, Дженър се бе стопил в тълпата.
Дерек сграбчи ръката на Сара.
— Какво ти каза?
Тя примигна от престорена изненада от резкия му тон.
— Нищо особено.
— Кажи ми.
— Нямаше нищо — повтори тя, потрепервайки от болка. Изви ръката си и я освободи. — Дерек… Моля те, не прави сцени.
Той сякаш не я чуваше. Погледът му бе прикован към отдалечаващата се фигура на Дженър.
— Ще науча това кльощаво копеле да не пипа с мръсни пръсти нещо, което е мое — изръмжа той.
Устните на Сара се свиха от досада.
— Не съм твоя собственост — каза тя.
Въпреки че тонът на Сара беше кротък както винаги, в него прозвънна студена нотка, която наежи Дерек. Той остро я погледна. Никога преди не бе му говорила така.
— Как ли пък не си — избухна той сърдито, като я предизвикваше към спор.
Тя продължаваше да гледа настрана.
— Бих искала да заемем вече местата си.
През остатъка на вечерта Дерек бе вбесен от нейната резервираност. Тя не го забелязваше, цялото й внимание беше съсредоточено върху пиесата. Беше ясно, че поведението му не бе й харесало. Ако очакваше да измъкне от него извинение, имаше да чака до куково лято. Тя бе негова — той имаше пълното право да я защитава от задяването от отрепка като Дженър!
Когато се върнаха вкъщи и се оттеглиха да спят, всеки остана на своята част от леглото. Това бе първата нощ след сватбата им, когато не правиха любов. Дерек нещастно усещаше мекото й тяло близо до себе си, собственото си остро желание да я има, и дори по-лошо — нуждата си от нейната привързаност. На сутринта той почувства огромно облекчение, когато Сара се събуди с обичайното си хубаво настроение.
Дерек се излежаваше във ваната, когато тя кацна на близкия стол и му зачете днешния вестник. „Таймс“ даваше подробно описание на роклята й в слонова кост и на петкаратовия син диамант на пръста й, изказаните мнения на Крейвънови за пиесата и размишления дали Дерек наистина бе „преобразен женкар“.
— Няма нито дума истина във всичко това — заяви Дерек. — Освен това, дето казват, че си била блестяща.
— Благодаря, любезни господине — Сара остави вестника. — А какво ще кажеш за частта, където пишат, че си преобразен?
— Не съм. Все още правя всичко, което съм правил… Само че го правя само с теб.