— И много впечатляващо — каза тя с престорено сериозен тон.
Това му хареса, забеляза тя. Зелените му очи блеснаха.
— Водата е още топла — каза той, като правеше подканващи водовъртежи с ръце.
Сара се усмихна.
— Не.
Той се потопи по-дълбоко във водата, като я гледаше твърдо.
— Трябва ми помощ, има участък, който не мога да достигна.
— Къде?
— Ела и ще ти покажа.
Неспособна да откаже на грубоватия му призив Сара омекна. Като стана от стола, тя пусна халата и нощницата на мокрите плочки и пламна под жадния му поглед. Внимателно влезе във ваната. Дерек протегна ръка да й помогне и бавно я потопи в топлата вода. Тя потрепери от усещането на тялото му под себе си, хлъзгаво и силно, и мускулестите му ръце и крака се обвиха около нея. Черната му коса блестеше като кожата на мокър тюлен.
— Къде е сапунът? — попита тя, като изчисти облаче пяна от челюстта му.
— Изпуснах го — каза той със съжаление и потопи ръката й в разпенената вода. — Ще трябва да го намериш.
Тя се изкиска и го плесна. Локви вода се събираха на пода на банята, докато те си играеха. Като сключи ръце около шията му, тя му лепна една мокра целувка.
— Страх ме е, че няма да намеря сапуна — прошепна тя, като тялото й се носеше плавайки над неговото.
— Продължавай да търсиш — насърчи я той гърлено и потърси устата й за нова целувка.
В своите моменти на уединение Дерек признаваше пред себе си, че всичко, което Лили Рейфорд някога бе разправяла за брака, беше истина. Явното му удобство беше зашеметяващо. Жена му беше винаги под ръка, ненатрапливото й присъствие украсяваше дома му, ръката й върху неговата, когато се явяваха в обществени места, бавно изчезващият аромат на парфюма й, който го преследваше, когато бяха разделени… Знаеше, че ще е невъзможно някога да се умори от нея, защото за него тя беше така жизнено необходима, както въздухът, който дишаше. И все пак той се чувстваше измамник при всяка съпружеска целувка на челото й. Сякаш му бяха дали хубав костюм, който не му бе съвсем по мярка. Той изучаваше Сара, като чакаше признаци, че някъде е сбъркал. Не бе толкова глупав да мисли, че се държи както повече съпрузи — каквото и да значеше това. Тя бе първото човешко същество, от което някога бе имал нужда. Бе загубил свободата си по начин, който никога не бе смятал за възможен, свързан много по-силно от нейната любов, отколкото от километри дълги, железни вериги.
Като почувства липсата на Дерек в леглото, Сара се потътри надолу по стълбите рано сутринта и го намери сам в централната игрална зала. Беше зловещо тихо и пусто без обичайната тълпа от управители и служители. Дерек беше на ъгловата маса на Уърти с няколко тестета карти, подредени грижливо по полираната повърхност. Почувствал присъствието й, той хвърли поглед през рамо с неопределено сумтене.
— Какво правиш? — попита Сара с прозявка и се сви в близкия стол.
— Уърти подозира един от дилърите ми в измама. Исках да прегледам картите, които ще използва довечера, за да се уверя — устата на Дерек недоволно се изкриви, когато посочи едно от тънките тестета. — Тези са белязани, ако изобщо някога съм виждал такова нещо.
Сара беше объркана. Бе виждала целите сложни ритуали край масите, церемониалното отваряне на новите кутии с карти.
— Как би могъл някой дилър да бележи картите? Няма никакво време и възможност… Или има?
Дерек взе ново тесте и разбърка картите толкова ловко, че те изглеждаха само едно размазано петно. Протегна й една ръка от тях с лице надолу.
— Кажи ми, коя е дама.
Сара огледа гърбовете на картите.
— Не мога. Всички са еднакви.
— Не, не са. Току-що белязах дамата — Дерек взе картата и й показа мъничка, почти незабележима резка, която бе направил с нокътя на палеца си на ръба на картата. — Има и други начини. Мога съвсем мъничко да ги пречупя. Или да държа парченце стъкло в ръкава си.
— Огледало? — попита тя.
Той кимна, като продължи да си играе с картите.
— Ако едно тесте е белязано професионално, може да го познаеш като разбъркаш картите, или им гледаш гърбовете. Всички черти и белези ще се покажат — картите сякаш оживяха в ръцете му, когато ги разбърка още веднъж. — Така се подрежда тестето… но движението трябва да е гладко. Необходимо е упражнение пред огледало.
Сара гледаше благоговейно. При цялата ловкост на дилърите в клуба, тя никога не бе виждала някой от тях да борави с картите с такава ловкост. Това, заедно с необикновената му памет за числа, правеше от него непобедим партньор.