— Защо никога не играеш? — попита тя. — Никога не съм те виждала дори в случайна игра с лорд Рейфорд или другите ти приятели. Не е ли защото знаеш, че винаги ще победиш?
Дерек сви рамене.
— Това е една от причините — каза той без следа от високомерие. — Другата е, че не ми харесва.
— Не ти харесва?
— Никога не ми е доставяло удоволствие.
— Но как можеш да бъдеш добър в нещо, което не ти харесва?
— Това се казва въпрос — каза той и меко се засмя, като отмести картите. Като я доведе до хазартната маса, той я взе и я вдигна. Тя седна на ръба на масата. Дерек се наведе напред, устата му беше гореща като мек въглен.
— Това не е като твоето писане, мила. Когато седиш зад писалището си, влагаш сърце и ум в работата си и това ти носи удовлетворение. Но картите са само образци. Щом веднъж ги научиш, всичко става автоматично. Не може да ти доставя удоволствие нещо, ако не изисква мъничко от сърцето ти.
Сара галеше черната му коса.
— Имам ли малко от твоето сърце? — след миг вече съжаляваше, че бе задала този въпрос. Бе си обещала да не го насилва, да не иска неща, за които не е готов.
Сара трепна, когато усети, че повдига полите й до кръста. Той се вмъкна по-силно между разтворените й колене. Целуваха се горещо, опипваха се под пречещите дрехи, несръчно късайки копчета от стремителна припряност.
Сара изохка, когато усети горещата му мъжественост да се надига до тялото й.
— Не тук… Някой може да ни види…
— Всички си отидоха — той леко я ухапа по врата.
— Но ние не можем…
— Хайде — настоя той, като придърпа главата й до рамото си, обладавайки я тук, върху игралната маса, като я караше да трепери от безпомощно удоволствие.
Сара бе сама в частните апартаменти над клуба и се оглеждаше в дългото огледало в спалнята. Бе се облякла, за да присъства на вечеря по случай седемнадесетия рожден ден на Хенри, братът на Алекс Рейфорд. При интимни случаи като този Рейфордови се заобикаляха с топла, приятна компания. Сара знаеше, че вечерта ще бъде изпълнена с остроумие и смях. Дерек бе отишъл с Алекс да вземе подаръка на Хенри — блестящ расов кон от Стоунс Корт, преди момчето да пристигне от Ийтън.
Сара оправи полата на зелената си кадифена рокля. Изрязана и строга в своята простота, роклята бе украсена само с шест златни клипса, които придържаха цепнатата предница на полата. Тя носеше огърлица, която Дерек й бе подарил по случай първия месец от сватбата им — великолепно изделие от диаманти и шлифовани смарагди, които падаха на заплетени вериги върху гърдите й. Като се възхищаваше на проблясващото колие в огледалото, Сара се усмихна и се обърна, за да се види под друг ъгъл.
Внезапно сърцето й замря.
Отражението показваше, че зад нея има някой.
Като се извъртя, Сара се вторачи в златокосата жена, която държеше пистолет, насочен право към нея.
Глава единадесета
Лицето на лейди Джойс Ашби бе изкривено от ярост, очите й пламтяха с ненавист.
Сара заговори първа, вслушана с изумление в невъзмутимия си глас.
— Трябва да си дошла през тайните входове.
— Знаех за тях още преди ти някога да си ги видяла — презрително се усмихна Джойс, втренчила поглед в огромното позлатено легло. — Безброй пъти съм била с него в това легло. Прекарвахме великолепни часове. Измисляхме неща, които никой не е правил. Не мърдай!
Тя здраво стискаше пистолета. Сара учестено си поемаше въздух.
— Какво искаш от мен?
— Да поогледам жената, която той си избра за съпруга — Джойс се усмихна саркастично. — Цялата в кадифе и скъпоценности… сякаш това може да измами другите, че си дама от висшето общество.
— Дама като теб?
Джой не обърна внимание на ироничното подхвърляне, като хипнотизирана се бе вторачила в огърлицата, която блестеше върху нежната, бледа кожа на Сара.
— Тези изумруди наподобяват цвета на очите му. Никой друг няма такива очи! — тя прониза Сара с разярен поглед. — Казах ти да не мърдаш!
Сара застина. Тъкмо се бе пресегнала към дългото, украсено с пискюли въженце, което трябваше да удари звънеца на прислугата.
— Сигурно си доволна от себе си — произнесе Джойс, — любуваш се на чудесната си рокля, с неговите пръстени по ръцете си. Въобразяваш си, че притежаваш всичко, за което най-много копнея. Убедена си, че той ти принадлежи. Но бракът ви не означава нищо. Дерек принадлежи на мен. Белязала съм го с дамгата си.