— Той не те желае — прошепна Сара, очите й бяха приковани върху отмъстителното лице на Джойс.
— Ти, малка селска глупачка! Наистина ли мислиш, че притежаваш нещо повече от него, за което ламтят стотици жени? Познавам всяка негова частица толкова добре, както и ти. Къдравите косъмчета по гърдите, уханието на кожата му… Усещах белезите му под пръстите си, движението на мускулите по гърба му. Зная какво е да проникне в теб… как се вмества… бавно и дълбоко… точно преди прекрасния завършек — очите на Джойс бяха полузатворени. — Богато надарен от природата любовник е това копеле, съпругът ти. Никой мъж на земята не познава толкова добре женското тяло. Голям, чувствен звяр, без задръжки и скрупули. Той е съвършеният ми партньор по легло — и прекрасно го знае.
Сара мълниеносно стрелна ръка към връвчицата на звънеца и обезумяло я задърпа, очаквайки да чуе изстрел всеки миг. Ала такъв не последва. Трепереща и пребледняла, Сара впи поглед в Джойс.
— Слугите ще довтасат всеки миг. Предполагам, че ще си тръгнеш, лейди Ашби.
Джойс я изгледа презрително.
— Какво смешно създание си ти — тя хладнокръвно се пресегна и бутна газената лампа от тоалетната масичка.
Сара нададе вик на ужас, щом глобусът се счупи и локвата течност пламна. Тутакси плъзнаха огнени кълба, пламъците жадно заблизаха килима, мебелите, завесите.
— О, Боже!
Лицето на Джойс бе обагрено в златисточервено от зловещата, отмъстително надигаща се светлина.
— Можеш да умреш от задушливия дим и огън — произнесе тя с вулгарен тон — или от куршум. Или… да се подчиниш на заповедта ми.
Дерек и Алекс се намираха на няколко преки от Сейнт Джеймз, когато разбраха, че се е случило нещо ужасно. Камбаните биеха настойчиво. Коли, коне и пешеходци задръстваха улиците. Към небето се извиваха тъмни огнени кълба.
— Пожар — кратко произнесе Алекс, загледан през прозорчето на каретата.
— Къде? — хладна тръпка прониза Дерек и той усети стомаха си свит на топка. Екипажът се придвижваше мъчително бавно, докато кочияшът правеше отчаяни опити да си проправи път през блъсканицата. Шестото му чувство винаги безпогрешно, го предупреждаваше за катастрофа. „Клубът“ — чу се да произнася той гласно.
— Не съм сигурен — гласът на Алекс бе тих, без да издава тревогата, която изпитваше. Но ръката му стискаше завесата на прозорчето с такова напрежение, че шевовете на тъканта се пропукаха.
С приглушени ругатни Дерек блъсна вратичката на каретата и изскочи навън. Превозните средства се движеха така бавно, че по-разумно бе да се върви пеш. Той си проправяше с рамене път през тълпата, която се бе насъбрала да наблюдава пожара.
— Крейвън! — дочу зад себе си гласа на Алекс, който го следваше от разстояние. Той не се спря. Настойчивият камбанен звън изпълваше слуха му, отекваше в оглушителен грохот. Не можеше да е неговият клуб. Не и след като бе вложил години от живота си в него, работейки, грабейки, страдайки заради него. Бе го построил с пот и кръв, с цялата си душа. Господи, да наблюдаваш как това се стопява, изчезва в дим и пепел…
Дерек зави зад ъгъла и издаде несвързан звук. Хазартният дворец се рушеше. Огнените пламъци се бяха разпрострели навсякъде, небето, въздухът, даже земята като че се тресяха. Дерек се олюля при вида на тази сцена, наблюдавайки как мечтите му се изпепеляват в адския огън.
Онемял, поемайки си тежко въздух и преглъщайки сълзите, той се опитваше да разбере какво се е случило. Постепенно разпозна близки лица в ужасената тълпа. Мосю Лабарж седеше на тротоара, прегърнал в скута си медна тенджера, която в паниката навярно бе изнесъл от кухнята. Джил стоеше при проститутките — някои крещяха, други плачеха.
Уърти бе наблизо, пламъците се отразяваха в очилата му. Пот се стичаше по челото му. Той се извърна и съзря Дерек. Лицето му конвулсивно потрепваше. Олюля се, гласът му бе неузнаваем, когато промълви:
— Мистър Крейвън… избухна тъй бързо. Нищо не можеше да се направи. Всичко отиде по дяволите…
— Как стана това? — дрезгаво рече Дерек.
Уърти свали очилата си и ги избърса с носната си кърпа. Нужно му бе дълго време, преди да отговори:
— Започна от най-горния етаж. От частните апартаменти.
Двама полицаи се втурнаха покрай него, долетяха откъслечни думи: