Выбрать главу

— Събаря се съседната сграда… открива се място за огъня…

— Сара — дочу Дерек гласа си сякаш издалеч.

Уърти сведе глава и потрепери.

Дерек се приближи и го сграбчи за нагръдника.

— Къде е тя? Къде е съпругата ми?

— Попитах служителите — Уърти дишаше конвулсивно, мъчително му бе да говори. — Някои твърдят, че била в клуба.

— Къде е сега?

— Сър… — Уърти поклати глава.

Дерек го пусна и отстъпи няколко крачки назад със замаян поглед.

— Трябва да я намеря!

— Всичко стана толкова внезапно — проплака Уърти, опитвайки се да овладее сълзите си. — Тя беше в апартамента, когато пожарът се развихри. Не е могла да се измъкне навън…

В главата на Дерек цареше пълен хаос. Той замаян се полюшна в полукръг. Усети странен бодеж по тялото си, кожата му настръхна.

— Не, аз… Не! Тя е някъде тук… Трябва да я намеря.

— Мистър Крейвън? — Уърти го последва, щом Дерек проправи пътя си през улицата. — Не трябва да ходите там. Мистър Крейвън, почакайте!

Дерек го отблъсна нетърпеливо пое напред с едри крачки.

Обзет от внезапна паника, фактотумът се хвърли подир него, за да го спре.

— Помогнете ми да го спрем! — крещеше той. — Крейвън ще влезе право в огъня!

Дерек изръмжа и го избута настрана, ала други ръце връхлетяха върху него и го повалиха на земята. Той изруга и опита наново да се изправи, но се намери заобиколен от тълпа мъже, твърдо решение да го обуздаят. Разярен, той започна да се бие като див звяр в усилието да се освободи, като издаваше ужасен рев. Дочу отдалеч гласа на Алекс:

— Дерек… За Бога…

— Сара! Сара!

В този миг някой му нанесе силен удар по главата. Дерек изскимтя от болка като животно.

— Моята… жена — простена той. Мозъкът му сякаш изгаряше, мислите му се разпиляха като къщичка от карти. Дерек изхлипа и потъна в мрачна бездна.

Джойс бе повела Сара към подземната винарна, опряла пистолета до главата й. Напуснаха клуба през една от тайните врати. Тя даваше възможност на клиентите лесно да избегнат полицейските хайки в клуба. Като излезе от избата и вдъхна свежия въздух вън, Сара изненадана зърна една карета, която ги очакваше.

— Влизай — просъска Джойс и я смушка с дулото на пистолета. — И не се опитвай да говориш на кочияша. Добре му е платено да си затваря устата и да върши онова, което аз му заповядам.

Вътре те седнаха една срещу друга. Джойс държеше пистолета насочен към Сара и вкусваше от удоволствието да властва върху живота и смъртта на своята пленничка. Екипажът потегли.

Сара притисна треперещите си ръце в скута си.

— Къде отиваме? — попита тя.

— В имението Ашби в провинцията. Старинен средновековен замък.

Тъй като планът й се развиваше точно според намеренията й, Джойс се държеше фамилиарно, бе станала даже разговорлива.

— Много от него се е разрушило с годините, освен централната част и кулата. Никой не го посещава.

— Далеч ли се намира?

— Имаме път около час и половина, може би дори два — Джойс се изсмя подигравателно. — Искаш ли да знаеш защо те водя там? Няма да ти кажа. Пазя го за изненада.

Сара се питаше дали огънят е обхванал целия клуб или по някакво чудо служителите са успели да го спрат. Дерек скоро щеше да се върне от пътуването си с Алекс. Изпита остра болка при мисълта за онова, което можеше да го посрещне. Щеше да разбере веднага, че я няма… Би могъл да се нарани в опитите си да я открие сред развалините… Връхлетя я внезапен ужас като се попита дали няма да го сполети беда, ако си помисли, че е мъртва. Тя възбудено докосна тежката огърлица на шията си, опипвайки гладките изумрудени камъни.

— Дай ми я — Джойс рязко протегна ръка, втренчила неприязнен поглед в Сара.

— Огърлицата?

— Да, свали я — Джойс наблюдаваше как Сара разкопчава блестящата скъпоценност от шията си.

— Селянка с кралска огърлица — изкиска се тя. — Не притежаваш нужната грация, за да я носиш. Дай ми я — тя сключи алчните си пръсти около огърлицата и я свали от шията на Сара. Настани се на седалката до нея и се заигра любовно със смарагдите й диамантите.

— Той ми правеше подаръци… гривна, огърлица, гребенчета обсипани със скъпоценни камъни за косите ми… но нищо по-прекрасно от това — тя подигравателно се усмихна на Сара. — В деня, когато ми подари гребените, ми каза, че си представя как прави любов с мен със скъпоценните камъни, втъкани в косите ми, без нищо друго по тялото ми. Той предпочита русите коси пред тъмните, това известно ли ти е?