Лили внимателно погали кичур от косата му.
— Ще бъда наблизо. Повикай ме, ако желаеш нещо.
— Надявам се, че ще се оправи — прошепна тя на Алекс. — Никога не съм го виждала такъв. Той загуби всичко… клуба… и Сара…
Алекс прочете загриженост в очите й, притегли я плътно до себе си и я замилва. Откакто се бяха оженили, те споделяха приятелство, страст и радост. Случилото се сега брутално им напомняше никога да не гледат на щастието си като веднъж завинаги дадено. Алекс внимателно подхвана жена си.
— Ще го преживее — отвърна той на безмълвния й въпрос. — Както е преживял всичко останало в живота си. Ала никога вече няма да е същият.
Лили се сгуши в ръцете му и се вгледа нещастно във вцепененото тяло на Дерек.
Някой поривисто хлопаше с никеловото чукче на външната врата. Острият, стържещ звук отекна в коридора. Лили и Алекс се спогледаха въпросително и изчакаха иконома да посрещне неканения гостенин. Дочуха дрезгав глас, който спореше на кокни с култивирания, любезен тон на Бъртън.
— Ако Крейвън е тук, трябва, по дяволите, да го видя. Каквото и да стане!
Гласът на мъжа бе непознат на Алекс, но не и на Лили.
— Иво Дженър! — възкликна тя. — Защо, за Бога, е дошъл тук? Освен ако… — тъмните й очи се разшириха. — Алекс, това е човекът, който предизвика пожар в клуба на Крейвън миналата година. Той е само един шут и мошеник… Ала навярно е извършил друга щуротия тази вечер, която надминава всичко… — тя млъкна, понеже усети внезапен полъх край себе си. Дерек беше станал и крачеше към вратата, промъквайки се покрай тях като зловеща пантера.
Алекс го последва мълниеносно, ала Дерек бе сключил пръсти около гърлото на Дженър и го повали на мраморния под. Бълвайки проклятия, Дженър използва тежките си юмруци и налагаше Дерек от двете му страни. Бе нужна общата сила на Алекс, иконома и Лили да отдръпнат Дерек настрана. Коридорът ехтеше от крясъци. Само Дерек бе спокоен, зает с хладнокръвното убийство на съперника си.
— Спрете! — пронизително изпищя Лили.
С мощната си ръка Алекс обхвана шията на Дерек.
— По дяволите, Крейвън…
— Не съм го сторил аз — шумно запротестира Дженър. — Затова дойдох тук, за да ви кажа, че това не е мое дело!
Притиснат от тежката хватка на Алекс, Дерек накрая бе принуден да спре.
— Ще те убия — просъска Дерек и загледа кръвнишки Дженър.
— Ти, твърдоглаво, умопобъркано копеле! — извика Дженър и стана, олюлявайки се. Придърпа краищата на палтото си, за да ги приглади.
— Не обиждай Дерек с неприлични имена! — разгорещено се намеси Лили. — Всички знаем, че ти си отговорен за пожара!
— Не съм го сторил аз — разгорещено направи опит да се защити Дженър.
— Ти бе причината за пожара в клуба миналата година — обвини го Лили.
— Да, признавам го, но нямам нищо общо с този случай. Дойдох тук, за да направя услуга на Крейвън, проклет да е!
— Каква услуга? — Дерек дрезгаво извиси глас. Алекс трябваше наново да го обуздае.
Като овладя разюзданите си нерви, Дерек приглади рошавата си коса и се изкашля.
— Моят нотариус дойде снощи в клуба ми и ми каза: „Излязох от хазартния дворец малко след като пожарът избухна, и зърнах две жени да бягат навън. Странно — рече той — тъй като не бяха от проститутките на клуба, а дами, облечени във фини рокли. Едната беше блондинка, а другата — тъмнокоса, с наниз от смарагди на шията. Те наеха един екипаж от клуба… и тогава в него избухна пожар, като огъня в пъкъла.“ — Дженър сви рамене и добави овчедушно — та си рекох… че може би черната е мисис Крейвън.
— А аз може би ще намеря гигантско бобено стъбло в градината си утре сутринта — отвърна саркастично Лили. — Ти си звяр, Дженър, и идваш тук да тормозиш Дерек с опашатите си лъжи!
— Казвам ви истината — негодуващо произнесе Дженър. — Дявол да го вземе, искам да я открия! Из целия Лондон се говори, че аз съм подпалил пожара, дето е убил проклетата Матилда! Т’ва говори лошо за репутацията ми, и за мен самия, пък и… харесвах малката куртизанка — той хвърли негодуващ поглед към Дерек. — Тя заслужава нещо по-добро от т’ва коравосърдечно говедо, мамка му.
— Каза ни вече, каквото имаше да ни съобщиш — промърмори Алекс. — Сега си върви. Уморих се да го държа — той не пускаше Дерек от здравата си хватка, докато Дженър не си тръгна в безопасност, като затръшна външната врата след себе си.
Лили мълчаливо въздъхна:
— Този проклет идиот Дженър! Всяка негова дума е чиста безсмислица.