Дерек втренчи поглед към затворената врата. Едрото му, костеливо тяло бе неподвижно. Рейфордови го изчакваха да изрази гласно мислите си. Напрегнатият му глас едва доловимо се дочу.
— Сара има смарагдена огърлица. Възнамеряваше да си я сложи тази вечер.
Алекс внимателно наблюдаваше Дерек.
— Крейвън… имало ли е някаква причина Сара да напусне клуба през нощта?
— С руса жена? — скептично се обади Лили. — Не си спомням някоя от приятелките на Сара да е руса, освен сестра ми Пенелопе, а тя определено не би могла… — тя млъкна при тихото възклицание на Дерек.
— Какво има?
— Джойс — промърмори той. — Трябва да е била Джойс.
— Лейди Ашби? — Лили прехапа устни и тихо попита: — Дерек, сигурен ли си, че не се опитваш да се самоубедиш в нещо, в което отчаяно искаш да повярваш?
Дерек мълчеше, вглъбен в мислите си. Алекс смръщено прехвърляше различни предположения в главата си.
— Може да се наложи да направиш посещение на дома Ашби — допусна той. — Във всеки случай, това не би ни навредило. Но Крейвън, не възлагай никакви надежди на възможността да открием нещо… — изненадан, той се обърна, тъй като Дерек вече стремглаво се бе упътил към вратата. Алекс въпросително повдигна рижавите си вежди и погледна Лили.
— Аз ще остана тук — промълви тя и го побутна да върви след Дерек. — Бъди с него и го пази.
След като помогнаха на Джойс да се качи в колата, Сара и кочияшът поеха обратно по дългия път към Лондон. Джойс болезнено се сгърчи и се сви на кълбо, пъшкайки и стенейки, когато колелата на каретата попаднеха в ров или издатина. Безкрайните й оплаквания преляха чашата на търпението на Сара.
— О, за Бога, най-сетне престани — възкликна тя раздразнена.
— Аз ще умра — простена Джойс.
— За съжаление, дотам няма да се стигне. Куршумът е преминал гладко през рамото ти, кървенето е спряло и каквито и болки да изпитваш, те не са достатъчно отмъщение за всичко, което си направила — Сара продължи с нарастващо раздразнение. — Първият път, когато срещнах Дерек, бе в нощта, когато ти организира нападение над него. Оттогава не преставаш да ни преследваш и тормозиш.
— Изглежда много се радваш на страданията ми — изхленчи Джойс.
— Трудно ми е да изпитвам съчувствие към жената, която току-що се опита да ме убие! И като си помисля за жестокия, отмъстителен начин, по който съсипа клуба на Дерек…
— Той винаги ще ме мрази за клуба — прошепна със задоволство Джойс. — И поне тази частица от него завинаги ще ми принадлежи.
— Не — категорично отсече Сара. — Аз ще изпълня живота му с толкова щастие, че той няма да бъде в състояние да мрази, когото и да било. Не би ти отделил и мисъл дори. Ще представляваш едно нищо за него.
— Лъжеш се — изсъска Джойс.
Те потънаха в мълчание през останалата част от пътуването. Накрая каретата спря пред дома на Ашби, прекрасна къща с гипсова фасада, оцветена във великолепните нюанси на кехлибареното. Сара нареди на кочияша да й помогне да пренесат Джойс в сградата. Изкачиха се по малко стълбище. Стенейки от болка, Джойс тежко се облегна върху Сара, впивайки стръвно нокти в рамото и ръката й. Сара мрачно преодоля импулса си да я захвърли надолу по стъпалата. Когато стигнаха до предната врата, ги посрещна изуменият иконом. Сара му заговори кратко и заповеднически:
— Платете на кочияша каквото му е обещано и ни въведете при лорд Ашби. Бързо.
Слисаният иконом втренчи поглед в изцапаната с кръв рокля на Джойс.
— Вървете — подкани го Сара и той изпълни нарежданията й. След като му бе платено, кочияшът се втурна към каретата и бясно подкара конете.
— Какво възнамеряваш да кажеш на лорд Ашби? — изломоти Джойс.
Сара я прозина с хладните си сини очи.
— Истината, милейди.
Джойс издаде слаб вик.
— Той няма да ме накаже. Винаги ме е оставял да правя каквото си искам.
— Не и този път. Уверявам те, че ще отговаряш за това, което стори този път.
— Само се опитай! — заплаши я Джойс.
Икономът ги въведе в близката дневна, великолепно декорирана в червено и черно. Тъй като Сара вече не оказваше подкрепа на Джойс, тя се притисна към ръката на иконома, замаяна и пребледняла.
— Извикай лекар — заповяда Джойс с изтънял гласец, като придържаше рамото си с ръка и приседна в креслото. — Нуждая се от незабавна помощ.
Икономът излезе. От ъгъла на стаята се разнесе тежко буботещ глас: