— Разкажи ми какво се случи.
Тя му обясни всичко, което бе преживяла, а Дерек ставаше все по-напрегнат. Лицето му поаленя от гняв и той здраво сви ръцете си в юмруци. Щом Сара завърши описанието на перипетиите си с посещението си в дома на Ашби, Дерек я отблъсна от скута си и се изправи с диво проклятие на уста.
— Какво правиш? — извика раздразнена Сара, ставайки от земята.
— Ще удуша това шибано копеле и мръсната кучка, жена му!
— Не, няма да го направиш — прекъсна го решително Сара. — Лорд Ашби даде честна дума, че ще изпрати Джойс в изгнание далеч оттук и тя няма да навреди никому повече. Няма да ти позволя да продължиш да вилнееш и да се впускаш в скандали, само за да удовлетвориш чувството си за мъст, и освен това… — тя млъкна, тъй като забеляза, че думите й не произвеждаха никакъв ефект върху него. С женската си проницателност долови, че съществува само един начин да го разубеди и да го изведе от състоянието му. — Освен това — продължи тя с по-тих глас — понесох доста за един-единствен ден. Нуждая се от няколко часа спокойствие. Трябва да си почина.
Това бе самата истина. Тялото я болеше от изтощение.
— Можеш ли засега да забравиш за семейство Ашби и да ме отведеш у дома?
Той бе обезоръжен, загрижеността за Сара надделя над гнева му и той я обви с ръце.
— Отиваме си у дома — повтори той, знаейки, че тя има предвид къща, в която не бяха прекарвали нито една нощ. — Ала не всичко е свършило още.
Сара се облегна на рамото му и зарови лице на гърдите му.
— Сигурна съм, че ще намерим някъде подслон. Ако не, ще се радвам да спим заедно на гола земя.
Дерек й се подчини, подкрепи я внимателно и й зашепна:
— Отиваме си у дома. Ще намерим място, където да си отпочинем.
— И ти ще стоиш до мен?
— Завинаги — прошепна той и я целуна отново.
Епилог
Настойчивият плач на гладно бебе се носеше из огромната къща, докато бавачката прегръщаше детето и се опитваше да успокои воплите му. Чул нарастващата врява, Дерек хукна през няколко стъпала към детската стая. Бавачката се сепна от внезапното му появяване, може би от страх, че ще я обвини за плача на бебето. Тъмното му лице бе непроницаемо.
— Всичко е наред — успокои я той, като посегна към дъщеря си.
Прислужницата предпазливо се оттегли настрана и се зае с малка купчинка не сгънати бебешки дрешки.
— Лидия е гладна, сър. Мисис Крейвън вероятно закъснява от лекцията си.
Дерек гушна дъщеря си до рамото и й заговори на смесица от бебешки думи и кокни — език, който изглежда само тя разбираше. Постепенно детето се успокои, заслушано в гласа на баща си. Мъничка, с трапчинки ръчичка посегна към брадичката на Дерек, като изследваше дращещата повърхност. Той целуна миниатюрните пръстчета и се усмихна.
— Ама че шумно момиченце си — измърмори той.
Бавачката го гледаше с благоговение и любопитство. Бе нечувано заможен баща да стъпи в детска стая, още по-малко да се занимава с плачещи деца.
— Наистина имате подход към нея, мистър Крейвън.
Внезапно смеещият се глас на Сара долетя откъм вратата.
— Той има подход към всички жени — тя влезе в стаята и вдигна лице към Дерек за целувка, преди да вземе Лидия от него. Като освободи бавачката, тя седна в удобен стол и разкопча корсажа на роклята си. Дългата й коса закриваше бебето на гърдите й. Дерек се изтегна наблизо, като ги гледаше съсредоточено.
Майчинството бе придало ново излъчване на чертите на Сара, докато постиженията в работата й бяха внесли зрелост и увереност. Миналата година бе завършила нов роман, „Негодникът“, който обещаваше да достигне успеха на „Матилда“. Историята на амбициозен млад човек, който иска да преуспее с честни средства, но е принуден от безчувственото общество да падне до престъпление, бе засегнала струна в чувствителността на публиката. Сара често бе канена да говори на салонни събрания за политически реформи и по социални въпроси.
— Как мина лекцията ти? — попита Дерек, прокарвайки нежен пръст по тъмния мъх на главичката на дъщеря си.
— Говорих за причините за престъпността.
— А какво става с болницата? — попита Сара. — Започна ли строителството най-после?
Той сухо се усмихна, но Сара забеляза, че е доволен.
— Започнаха изкопните работи.
Сара с любов бе го зачакала, когато разглеждаха архитектурния проект на болничното здание. От години Дерек бе известен като най-големият негодник в Англия, а сега бе хвален повсеместно за своето „преобразяване“.