— Никога не съм казвал, че съм приличен.
Тя изстена беззвучно, когато той изсмука капки мляко от тялото й. Искащо пулсиране започна ниско вътре в нея. Той остана при гърдата й, ръката му обхващаше сочната закръгленост, и след това се премести към другата. Накрая тя вплете пръсти в тъмната му коса и го дръпна нагоре, като устата й търсеше неговата. Те се преплетоха, търкулнаха се по леглото, ръцете търсеха с нарастващо нетърпение, краката се обвиваха и усукваха около другия.
Накрая, когато той се плъзна дълбоко в нея, и двамата изстенаха и застинаха, като се опитваха да запазят мига на единение. Сара бавно прекара ръце от раменете му надолу към ханша, като се наслаждаваше на мощната дължина на тялото му. Дерек потрепери от блаженство и се придвижи към нея. Тя се изви отпуснато, и те започнаха в бавен ритъм, плуващи в поток от топлина.
— Беше права — прошепна Дерек, като рисуваше тялото й с ръце, отпечатвайки сладки, горещи целувки по кожата й. — Не е същото като преди… По-хубаво е. Господи, ако само… можеше да трае вечно! — той се вмъкна по-силно, неспособен да сдържи движенията си. Сара сви ръце и притисна юмруци към гърба му, тялото й остро се сви. Той се втренчи в очите й, скърцайки със зъби от усилие да сдържи удоволствието. Тя обви крака около ханша му и го дръпна, за да влезе още по-силно. Изплашен да не я нарани, той се опита да се задържи назад, но тя го поведе със собствената си изискваща страст, докато той позволи на шумната буря да го завладее. Приглушеният му вик последва нейния, и двамата заплуваха във въртящия се прилив на осъществяването, свързани заедно с плът и дух в съвършена хармония.
След това замечтано лежаха заедно, като оставиха часовете да плуват край тях и да се преструват, че времето е спряло. Сара се надвеси над гърдите му, проследявайки чертите му с връхчето на пръста си. Неочаквана мисъл мина през ума й, и тя изпитателно се втренчи в него.
Дерек отвърна на погледа й, като лениво гладеше косата й и гърба й.
— Какво има, ангел мой?
— Някога ти ми каза, че не знаеш какво е да се чувстваш щастлив.
— Спомням си.
— А сега?
Дерек дълго я гледа, след това плътно я притисна и я заключи в обятията си.
— Това е — каза той с леко дрезгав глас. — Точно тук и сега.
И тя доволна остана до сърцето му.