Сара се стресна от забележката.
— Кой, аз?
— Когато им обясних, че сте авторката на „Матилда“, бяха много възбудени. Табита четеше романа на глас на другите през свободните си дни. Неотдавна всички отидоха на сценичното му представление.
— Възможно ли е да се срещна с някоя от тях сега?
— В този час те обикновено спят. Но може би по-късно…
Прекъсна ги груб женски глас.
— Уърти! Уърти, ти мръсен ленивецо, претърсих целия проклет клуб з’ради теб! — жената, наметната само в измачкан, леко прозирен бял халат се втурна по коридора към тях. Бе привлекателна, макар и дребното й лице да бе позагрубяло с годините тежък живот. Къдрави кичури кестенява коса, твърде подобна на Сарината, обгръщаха раменете и гърба й. Тя хвърли към Сара само кратък, кос поглед.
Сара би желала да размени няколко дружелюбни думи с нея насаме, ала знаеше от предишния си опит с проститутки, че те се нуждаят от приятелско доверие, преди да развържат езиците си. От почтителност, презрение или срам те обикновено избягваха да гледат „добродетелната жена“ право в очите.
— Табита — спокойно се обърна към нея Уърти — какво има?
— Отново този лорд Ф. — процеди тя. — Скръндзавият дърт коцкар! ’Зе Моли миналата нощ и рече, че ще й плати за цяла нощ. Са иска да се измъкне, без да си плати!
— Ще се погрижа за това — спокойно отвърна Уърти. Той хвърли бърз поглед към Сара, която си водеше бележки. — Мис Филдинг, ще имате ли нещо против, ако ви оставя за малко? Галерията вдясно от вас е пълна с много хубави картини от частната колекция на мистър Крейвън.
— Моля ви, тръгвайте веднага — настоятелно го подтикна Сара.
Внезапно по лицето на Табита се изписа оживление.
— Това тя ли е? — запита тя Уърти. — Това ли е Матилда?
— О, не — отвърна Сара. — Написах роман, озаглавен „Матилда“.
— Тогава значи я познавате? Приятелка ли ви е?
Сара се почувства натясно.
— Всъщност, не. Разбирате ли, Матилда е измислен персонаж. В действителност не съществува.
Коментарът предизвика негодуващия поглед на Табита.
— Не е истинска? Но аз прочетох всичко за нея. И познавам едно момиче, което я е виждало. Работели са на една и съща улица, когато Матилда е била изнасилена от лорд Аверсли.
— Нека да го обясня така… — подхвана Сара, ала Уърти й кимна, давайки й да разбере, че разговорът е безплоден и поведе Табита надолу по коридора.
Замислено усмихната, Сара бавно се насочи към художествената галерия. Стените бяха покрити с картини на Гейнсбъроу, конник и ездач от Стъбс, две прекрасни творби на Рубенс и един великолепен Ван Дайк. Сара се приближи към великолепния портрет и го заразглежда с любопитство. Картината изобразяваше жена, седнала на голям широк стол. Край нея бе застанала младата й дъщеря, положила дребната си длан върху ръката й. И двете бяха удивително красиви, с бледа кожа, черни къдрави коси и изразителни очи. Трогната от нежната сцена, Сара прошепна високо:
— Колко е прекрасно… Чудя се, кои ли сте вие?
Тя не можеше да не си даде сметка за разликата между искрящата привлекателност на жената от портрета и своята собствена посредственост. Осъзна, че мистър Крейвън е свикнал с много хубавите жени — а и знаеше, че в нея не се крие нищо екзотично или забележително. Какво ли би било, ако притежаваше външност, която мъжете да намират за неотразима?
Въпреки че около нея не се дочуваше ни звук, шестото й чувство я накара да застане нащрек. Сара се извърна. Наоколо нямаше никой. Тя внимателно намести очилата си и си каза, че се държи като глупачка. Зарея се по-нататък из галерията, вглеждайки се отблизо в разкошните картини. Като всичко останало в клуба, те бяха грижливо подбрани със способността си да поразяват окото на зрителя. Мъж като мистър Крейвън навярно прекарваше живота си, колекционирайки ценни творби, пищно обзаведени стаи, красиви жени… Те всички бяха знак на неговите постижения.
Сара плъзна бележника в чантичката си и се отправи към изхода на галерията. Мислеше си как да опише клуба и белетристичния герой-притежател в своя роман. Може би щеше да му придаде известен романтичен привкус. Противно на онези, които предполагаха, че той бе напълно лишен от благопристойност и добродетели, можеше да напише тя, той криеше в себе си тайна страст към красотата и търсеше начин да я притежава в безкрайните й форми, сякаш за да изкупи…
Внезапно мощна хватка притисна ръката й и стената сякаш се разтвори в неясно петно пред очите й. Тя бе вдигната от земята и дръпната встрани толкова бързо, че всичко, което успя да направи, бе само да зине в протест пред незнайната сила, която я изтръгна от галерията и я запрати в място на задушлива тъмнина… тайна врата… скрит коридор. Ръцете я държаха впримчена здраво, едната обгърнала китката й, другата сграбчила рамото й. Примигвайки в тъмнината, Сара се опита да заговори, ала от устата й се изтръгна само ужас и писък.