— Кой… кой…
Дочу мъжки глас, мек като протрито кадифе. Или по-скоро почувства неговия глас, топлината на дъха му върху челото си. Затрепери неудържимо.
— Защо сте тук? — запита той.
— Мистър Крейвън — прошепна тя с пресечен глас. — М-много е тъмно тук.
— Обичам тъмнината.
Тя се бореше да си поеме дъх.
— Наистина ли намирате за н-необходимо да ме стряскате по този начин?
— Не възнамерявах да го сторя. Вие връхлетяхте право върху мен. Не можах да се сдържа.
Страхът на Сара бързо отстъпи пред негодуванието й. Той изобщо не съжаляваше, че я бе изплашил… Сторил го бе умишлено.
— Вие ме преследвахте — обвинително изрече тя. — Шпионирахте ме цялата сутрин.
— Миналата нощ ви заявих, че не желая да ви виждам тук.
— Мистър Уърти ме увери, че всичко е наред…
— Аз съм притежателят на клуба, не Уърти.
Сара се изкушаваше да му отвърне колко е неблагодарен, след всичко, което бе сторила за него миналата нощ. Ала не смяташе за твърде умно да спори с него, когато бе уловена в капан. Заотстъпва назад, към процепа светлина, където скритата врата бе пооткрехната.
— Прав сте — отбеляза тя с потиснат глас. — Абсолютно сте прав. М-мисля да си тръгна веднага.
Ала той не отслабваше хватката и тя бе принудена да остане на място.
— Кажете ми какво ви накара да се решите да пишете за хазарта.
Примигвайки в тъмнината, Сара се опита да събере мислите си и да даде находчив отговор.
— Добре… в моето селце имаше едно момче. Много симпатично, интелигентно момче, което се сдоби с малко наследство. Щеше да му бъде достатъчно да живее спокоен комфортен живот в продължение на години. Но той реши да опита да умножи богатството си не по честен път, а чрез хазарта. Пропиля всичко за една нощ. Във вашия клуб, мистър Крейвън.
Той вдигна рамене с безразличие.
— Случва се непрекъснато.
— Но това не бе достатъчно за него — не отстъпи тя. — Той продължи да играе, уверен, че с всяко хвърляне на заровете ще си възвърне онова, което е загубил. Проигра къщата си, конете и имението си, всичко, което бе останало от парите му… Превърна се в позорното клеймо от Грийнууд Корнърз. Почудих се какво ли го бе подтикнало към подобна страст. Запитах го и той ми отвърна, че не бил в състояние да се спре. Очите му се просълзиха, когато ми разправяше, че след като е пропилял всичко в бара на Крейвън, е продал обувките си на някого от улицата и играл на карти бос в местния хазартен пъкъл. Естествено, това ме накара да се поинтересувам и за другите съдби, прекършени от заровете и картите. Несметните богатства, пропилявани всяка нощ на игралната маса, биха могли да се употребят за далеч по-благородни цели, отколкото тъпченето на джобовете ви.
Тя долови сардоничната му усмивка.
— Съгласен съм с вас, мис Филдинг, но една незначителна книжка не би предпазила никого от хазартната маса. Всичко, което пишете, ще ги накара само да го вършат с по-необуздана страст.
— Това не е вярно — решително се възпротиви тя.
— Отклонила ли е някого Матилда от посещаването на публичните домове?
— Мисля, че тя е накара читателите да погледнат на проститутките по по-съчувствен начин…
— Проститутките винаги ще разкрачват нозете си за мангизи — заяви той с безизразен глас — и хората винаги ще хвърлят парите си за залагане. Публикувайте романа си за хазарта и ще видите колко ще струва той. Взрете се дали той ще вкара някого в правия път. По-скоро бих очаквал да изтрезнее някой мъртвопиян глупак.
Страните на Сара се покриха с руменец.
— Не ви ли е обезпокоявало понякога да наблюдавате как разорените хора напускат вашия клуб без пари, без надежда, без бъдеще? Не се ли чувствате отговорен по някакъв начин за всичко това?
— Никой не ги принуждава да идват насила. Те се притичват в клуба на Крейвън, за да играят. Аз им давам онова, което желаят. И трупам богатство от това. Ако аз не го правех, някой друг щеше да го върши.
— Това е най-себичната, най-коравосърдечната фраза, която някога съм чувала.