— Роден съм в бордеите, мис Филдинг. Изхвърлен на улицата, отгледан от проститутки, закърмен с мляко и джин. Сред онези мръсни малки копелета, които видяхте, сред джебчии, мошеници и просяци… Аз бях един от тях. Виждах чудесни екипажи да громолят надолу по улицата. Взирах се през прозорците на кръчмите във всички тлъсти, престарели джентълмени, които пиеха и ядяха до пръсване. Осъзнах, че съществува друг свят, вън от бордеите. И аз се заклех, че ще направя всичко — всичко! — за да стана част от него. Винаги съм се стремил към това — той тихо се засмя. — И вие си мислите, че ще ме е еня за някакво конте в сатенени гащи, което пръска парите си в моя клуб?
Сърцето на Сара заби лудо. Никога не се бе озовавала с мъж в тъмнината. Искаше й се да побегне — инстинктът я предупреждаваше, че се намира в опасност. Ала по-дълбоко в нея гореше искрица на очарование… сякаш се намираше пред дверите на забранен свят.
— По мое мнение — промълви тя — вие спекулирате с бедното си детство като удобна причина да… отхвърлите цялата етика, с която живее останалата част от хората.
— Етика — изсмя се подигравателно той. — Не бих посочил нито един човек, богат или беден, който не би я отхвърлил за прилична цена.
— Аз не бих я отхвърлила — решително заяви тя.
Дерек замълча. Той остро чувстваше присъствието на дребната жена до себе си със закопчана и гофрирана рокля, опашкулена чак до врата. Миришеше на нишесте и сапун като всички други стари моми, които е имал нещастието да срещне… гувернантките на аристократичните отроци на неговите клиенти, възрастните лели, които придружаваха непристъпни млади момичета и учените жени, които предпочитаха книга в ръцете си, наместо мъж в кревата.
Ала имаше разлика между нея и останалите. Миналата нощ тя бе застреляла човек. Заради него. Той сключи вежди, докато раната не го заболя.
— А сега бих желала да си тръгна — заяви тя.
— Още не.
— Мистър Уърти ще се тревожи за мен.
— Още не съм приключил разговора си с вас.
— Трябва ли да бъде проведен тук?
— Навсякъде, където аз реша. Ще ви предложа нещо, за което копнеете, мис Филдинг — позволение да посещавате клуба ми. Какво ще ми предложите в замяна?
— Не мога да се сетя за нищо.
— Никога не предлагам нещо за нищо.
— Какво бихте желали да ви дам?
— Вие сте писателка, мис Филдинг — насмешливо се отзова той. — Напрегнете въображението си.
Сара прехапа устни и внимателно обмисли ситуацията.
— Ако вярвате на думите си, които произнесохте преди малко — промълви бавно тя — че публикуването на моя роман ще послужи за увеличаване на печалбите ви… тогава би било във ваш интерес да ми позволите да довърша изследванията си тук. Ако теорията ви се окаже вярна, вие ще спечелите известно количество пари от моята книга.
Седефените му зъби проблеснаха в усмивка.
— Харесвам разсъжденията ви.
— Тогава… Имам ли разрешението ви да посещавам клуба?
Той доста забави отговора си.
— Да.
Сара почувства силно облекчение.
— Благодаря ви. Като източник на материал, вие и вашият клуб сте незаменими. А аз обещавам да не ви досаждам с нищо.
— Вие няма да ми досаждате — поправи я той. — В противен случай веднага ще наредя да напуснете.
И двамата трепнаха, щом тайната врата широко се открехна. На входа й застана Уърти, втренчен във вътрешността на коридора.
— Мистър Крейвън? Не очаквах да се събудите толкова скоро.
— Очевидно не — мрачно се отзова Дерек, като дръпна ръцете си от Сара. — Значи показвате клуба без разрешението ми? Дяволски сте уверен в себе си тия дни, Уърти.
— Грешката бе моя — възпротиви се Сара, опитвайки се да се притече в помощ на фактотума. — Аз н-настоях. Вината е изцяло моя.
Дерек изкриви устни.
— Никой не може да накара Уърти да извърши нещо, което той сам не желае, мишле. Никой, освен мен.
При звука на Сариния глас Уърти разтревожено се извърна към нея.
— Мис Филдинг? Добре ли сте?
Дерек дръпна Сара и я блъсна пред себе си, примигващ от ярката светлина.
— Ето я вашата малка романистка. Току-що имахме разговор.
Сара се вгледа през очилата си към своя завоевател, който изглеждаше още по-огромен, отколкото миналата нощ. Крейвън бе превъзходно облечен в катраненочерни панталони и снежнобяла риза, която подчертаваше смуглата му кожа. Светлокафявото му палто бе ушито без джобове и подчертаваше, без нито една гънчица, стройното му тяло. Сара никога не бе виждала толкова елегантно облекло върху някой в своето село, нито дори върху Пери Кингсууд, гордостта на Грийнууд Корнърз.