Ала въпреки скъпите дрехи никой не можеше да сбърка Дерек Крейвън с джентълмен. Грапавата линия на шевовете по лицето му му придаваше грубо изражение. Пронизителните му зелени очи сякаш гледаха право през нея. Той бе силен мъж с наперен уличен вид и непоклатима самоувереност, човек, който можеше да скрие апетита си към хубавите страни на живота толкова, колкото би попречил на изгрева на слънцето.
— Не възнамерявах да покажа на мис Филдинг скритите коридори — оправда се Уърти, като сключи вежди високо на челото си. Извърна се към Сара. — Обаче сега, след като знаете за тях, мога да ви доверя, че клубът е прорязан от потайни коридори и шпионки, през които можете да наблюдавате действията в централната зала.
Сара плъзна въпросителен поглед към Крейвън и той лесно прочете мислите й.
— Тук не се случва нищо, за което да не зная — поясни той. — Така е по-безопасно — и за членовете на клуба, и за мен.
— Наистина — промърмори тя. В гласа й прозвънтя слаба нотка на съмнение, което обаче не убягна от вниманието му.
— Можете да сметнете някои от коридорите за твърде полезни — спокойно изрече той — тъй като няма да ви бъде разрешено да контактувате с клиентите ми.
— Но мистър Крейвън…
— Ако искате да останете тук, ще трябва да се подчинявате безпрекословно на правилата ми. Никакви разговори с гостите. Никаква намеса на игралните маси — той прикова очи върху чантичката й, издута подозрително.
— Още ли носите пистолета си? — попита той развеселен.
— Опитвам се да бъда подготвена за всякаква ситуация.
— Добре — изрече присмехулно Дерек. — Следващия път, когато тук нещата се нажежат, ще зная към кого да се обърна.
Сара замълча и извърна лице. Тя потърка несъзнателно с пръсти мястото, където той бе държал ръката й. Дланта й се плъзгаше бавно, сякаш за да изтрие спомените от преживяното.
Значи докосването му я отблъскваше, съобрази Дерек и мрачно се усмихна. Само ако знаеше за греховете, които ръцете му бяха извършили, никога не би се почувствала отново чиста.
Уърти се прокашля и заговори с официалния си вежлив глас.
— Много добре, мис Филдинг. Ще подновим ли нашата обиколка?
Сара кимна и извърна поглед към тъмния коридор.
— Бих желала да знам накъде води той.
Дерек наблюдаваше с неохотна усмивка как двамата се отправят по коридора. Извика след фактотума:
— Дръж я под око. Не й позволявай да застреля никого.
Уърти приглушено отвърна:
— Да, мистър Крейвън.
Дерек притвори вратата така, че тя се сля незабележимо със стената. Поспря и се опита да се окопити от моментното виене на свят. Натъртените му ребра бяха започнали да го болят. Той бавно се отправи към апартамента си и пристъпи в пищно украсената си спалня. Лицевата страна и рамките на леглото бяха осеяни с дърворезба с херувими, надуващи тромпети и делфини, подскачащи над гребена на вълните.
Всичко това бе плътно покрито със злато, което ярко блестеше срещу везаните кадифени драперии. Макар и Дерек да знаеше, че това бе проява на лош вкус, не го бе грижа. „Легло, подходящо за крал“, бе заръчал на дърводелеца и скъпият дизайн му се понрави. Като момче бе прекарал толкова нощи, свит във входовете на къщите и под разнебитените дървени стъпала, мечтаейки да спи в собствено легло някой ден. Сега си бе издигнал дворец… само за да открие, че хилядите нощи, прекарани сред злато и кадифе, никога не ще му отнемат чувството за лишение. Той все още жадуваше за нещо неназовано и незнайно, което нямаше нищо общо с лукса и финото бельо.
Притвори очи и заспа, потъвайки в тревожен сън, преследван от образа на Джойс Ашби и блестящата й златиста коса, белите й мраморни нозе, плискащи се сред реки от кръв…
Внезапно осъзна, че не е сам. Събуди се с рязко, внезапно движение и хладно изумление, като нервите му сигнализираха тревога. Край леглото му стоеше жена. Зелените му очи се фокусираха върху нея, а тъмната му глава се отпусна върху възглавницата.
— Божичко, това си ти.
Глава трета
Лейди Лили Рейфорд се надвеси над него, тъмните й очи трептяха от загриженост.
— Защо не ми каза, че си ранен?
— Не съм чак толкова зле — макар лицето му да изразяваше досада, той прие дребното внимание, с което тя го дари, тихото бърборене, допира на пръстите й до раната му. Връзката им бе сърдечна, понякога свадлива. Те рядко се виждаха, понеже Лилиният съпруг, граф Уовъртън, беше личност с ревнива природа.