Внезапно тя дочу някаква суматоха близо до ъгъла. Опита се да види какво става, ала улицата бе забулена в мрак. След като сгъна купчината листа, които бе прикрепила заедно, за да оформи малка книжка, тя я плъзна в чантата си и пристъпи любопитно напред. Поток от мръсни думи обагри страните й. Никой не употребяваше такъв език в Грийнууд Корнърз, освен мистър Доусън, когато бе погълнал твърде много пунш с подправки на градския коледен фестивал.
Три фигури се бяха вкопчили в борба. Изглежда, двама мъже бяха притиснали третия към земята и го налагаха. Тя дочу звука на юмруци, врязващи се в човешка плът. Озадачена, Сара наблюдаваше, притиснала чантичката си в ръце. Сърцето й туптеше до пръсване като на подплашен заек. Би било непредпазливо да се намеси. Тя бе зрител, а не участник. Ала бедната жертва издаваше такива жалостиви стенания… И изведнъж пред ужасения й поглед проблесна светлината на нож.
Те се канеха да го убият.
Мълниеносно Сара забърника в чантата си за пистолета, който винаги носеше при изследователските си походи. Никога преди не го бе употребявала, ала бе практикувала в полето, целейки се в мишени в югоизточните покрайнини на Грийнууд Корнърз. Измъкна малкото оръжие и го запремята колебливо в ръце.
— Ей, вие там! — провикна се тя, опитвайки се да придаде на гласа си властност и сила. — Настоявам да спрете незабавно!
Един от мъжете я изгледа. Другият не обърна внимание на вика й, вдигайки ножа още веднъж. Изобщо не я считаха за грозяща ги опасност. Сара прехапа устни, вдигна пистолета в треперещите си пръсти и го насочи вляво. Нямаше намерение да убива никого — съмняваше се, че психиката й би го издържала — но може би оглушителният изстрел щеше да ги уплаши. Като успокои ръката си, тя натисна спусъка.
Щом ехото от пистолетния гръм отзвуча, Сара отвори очи да види резултата от усилията си. За свое изумление тя откри, че без да иска, бе простреляла един от мъжете… Свети Боже, в гърлото! Той се бе свлякъл на колене, притискайки раната с ръце. Внезапно се строполи на земята с клокочещ звук. Другият бе замръзнал на място. Тя не можеше да зърне засенченото му лице.
— Върви си сега — чу Сара гласа си, треперещ от страх и смущение. — Или… или ще сметна за необходимо да застрелям и теб!
Той се стопи в мрака като призрак. Сара пропълзя до двете тела на земята. Устата й зина от ужас и тя я прикри с треперещите си пръсти. Определено бе убила човек. Заобикаляйки свлеченото му тяло, тя се приближи към жертвата на нападението.
Лицето му бе обляно в кръв. Тя се стичаше от смолисточерната му коса и се просмукваше във вечерните му дрехи. На Сара й прималя при мисълта, че помощта й е дошла твърде късно. Тя пъхна пистолета обратно в чантичката. Побиха я ледени тръпки, бе крайно неспокойна. През всичките отминали двадесет и пет години от живота й никога не й се бе случвало подобно нещо. Погледът й пробягваше от едното тяло към другото. Само да се намираше патрул наоколо, или някой млад и добре обучен градски офицер. Осъзна, че очаква нещо да се случи. Някой щеше да се появи на местопроизшествието твърде скоро. Въпреки силния шок, обхвана я чувство за вина. Мили Боже, как щеше да живее отсега нататък, като знаеше какво е сторила?
Тя се взря в жертвата на покушението със смесица от любопитство и жалост. Трудно бе да различи чертите на лицето му под кръвта, ала изглежда бе млад мъж. Дрехите му бяха елегантни, видът облекло, което можеше да се намери на Бонд стрийт. Внезапно раменете му потръпнаха. Тя примига от изненада.
— С-сър? — заекна тя, привеждайки се към него.
Той стремително се изправи и тя нададе ужасен писък. Огромна ръка я сграбчи за корсажа, стискайки го твърде силно, за да й позволи да се откопчи. Другата му ръка докосна лицето й. Дланта му обхвана бузата й, треперещите му пръсти зацапаха с кръв повърхността на очилата й. След френетичен опит да избяга Сара се предаде, непохватна човешка фигурка, свита край него.
— Аз прогоних нападателите ви, сър — тя се стремеше енергично да отмахне пръстите му от деколтето си. Но те стискаха здраво като желязо. — Мисля, че успях да спася живота ви. Пуснете ме… моля ви…
Той забави отговора си. Постепенно ръката му се отдръпна и се плъзна по роклята й, докато не улови китката й.