— Помогни ми да станъ — грубо изрече той, изненадвайки я с акцента си. Тя не бе очаквала толкова елегантно облечен мъж да говори на кокни1.
— Най-добре да повикам за помощ…
— Не тукъ — каза той. — Празноглава глупачка. Ши бъдем… ограбени и изкормени всяка проклета секунда.
Засегната от грубостта му, Сара се изкуши да му припомни, че малко благодарност няма да е излишна. Но изглежда той страдаше от непоносими болки.
— Сър — колебливо промълви тя, — лицето ви… ще ми позволите ли да извадя кърпичка от чантата си…
— Ти ли стреля с пистолета?
— Страхувам се, че да — пъхвайки ръката си в чантичката, тя отмести пистолета и напипа кърпичката. Преди да я извади, той стегна хватката си върху китката й. — Позволете ми да ви помогна — спокойно изрече тя.
Внимателно попи кръвта от лицето му и притисна сгънатия плат о страховития процеп, който бе зейнал от едната вежда до средата на срещуположната му буза. Той напълно го бе обезобразил. За Бога, Сара се надяваше да не е изгубил окото си. Болезнено съскане се разнесе от устните му, опръсквайки я с кръв. Сара трепна, вдигна ръката му и я прилепи към лицето му.
— Ще можете ли да държите така? Добре. Сега, ако изчакате тук, ще се опитам да намеря някой да ни помогне…
— Не — той продължаваше да държи роклята й, като пръстите му шареха по меката извивка на гърдите й. — Добре съм. Заведи ме до бара на Крейвън, Сейнт Джеймз стрийт.
— Но аз не съм достатъчно силна, пък и не познавам добре града…
— Той е съвсем наблизо оттук.
— К-какво ще стане с мъжа, когото застрелях? Не можем току-така да оставим трупа.
Той сардонично изсумтя.
— Чумата да го тръшне. Закарай ме до Сейнт Джеймз.
Запита се какво би направил, ако му откаже. Изглежда бе мъж с избухлив темперамент. Въпреки раните си, все още бе в състояние да й причини болка. Ръката между гърдите й бе огромна и много силна.
Сара бавно свали очилата си и ги прибра в чантичката си. Тя промуши ръка под палтото му и го обхвана през кръста, зачервена от смущение. Никога не бе прегръщала мъж, с изключение на баща си и Пери Кингсууд, годеника си. Но това нямаше нищо общо със сегашната ситуация. Пери бе доста як, ала не можеше да се сравни с този огромен, кокалест странник. Борейки се да се изправи на крака, тя залитна, щом непознатият понечи да се вдигне от земята. Не бе подозирала, че е толкова висок. Той обгърна с ръка тесните й рамене, като продължаваше да държи кърпичката на бузата си. Нададе слаб стон.
— Добре ли сте, сър? Тоест, можете ли да вървите?
Той хрипливо се изсмя.
— Коя, по дяволите, си ти?
Сара пое с колеблива крачка по посока на Сейнт Джеймз, а той залиташе до нея.
— Мис Сара Филдинг — отвърна тя, сетне предпазливо добави — от Грийнууд Корнърз.
Той се закашля и изхрачи кървава слюнка.
— Защо ми помогна?
Сара забеляза, че акцентът му се е подобрил. Звучеше почти като гласа на джентълмен, ала със слаба нотка на кокни, омекотявайки съгласните и проточвайки гласните.
— Нямах друг избор — промърмори тя, прегъвайки тяло под тежестта му. Той притисна ребрата си със свободната си ръка, а с другата се облегна на нея. — Когато видях какво вършат онези…
— Имаше избор — грубо я пресече той. — Можеше да ме отминеш.
— И да обърна гръб на някой, който е в беда? Това е немислимо.
— Вършат го постоянно.
— Не и там, откъдето идвам, уверявам ви — като забеляза, че крачат по средата на улицата, Сара го поведе настрана, където можеха да се спотаят в мрака. Това бе най-странната нощ в живота й. Очаквала ли бе да крачи из лондонските бордеи с пребит непознат? Той отлепи кърпичката от лицето си и Сара с облекчение забеляза, че кървенето бе понамаляло. — По-добре дръжте това на раната си — настоя тя. — Трябва да намерим лекар — изненада бе, че той не я бе запитал за състоянието си. — От това, което можах да забележа, направили са дълъг разрез на лицето ви. Но не изглежда твърде дълбок. Ако заздравее добре, външността ви няма толкова да пострада.
— Няма значение.
Забележката изостри любопитството на Сара.
— Сър, имате ли приятели в бара си? Затова ли се отправяте натам?
— Да.
— Случайно да познавате мистър Крейвън?
— Аз съм Дерек Крейвън.
— Самият мистър Крейвън? — очите й се разшириха от възбуда. — Същият, който е основал най-популярният клуб, и произхожда от низините, и… Наистина ли сте роден в улична канавка, както мълви легендата? Вярно ли е, че…
1
Кокни — диалект, характерен за простолюдието на Лондон, с вулгаризми и крайна деформация на езика. Б.пр.