— Мистър Крейвън? Мистър Крейвън… — Сара се суетеше около него, чудейки се какво да прави. Главата му се люшна и застина. Дългото му тяло лежеше неподвижно, огромните му ръце бяха полусвити в юмруци. Пресягайки се към гърлото му, тя разхлаби възела на оплесканата му с кръв вратовръзка. Внимателно я свали и дръпна кърпичката от лицето му.
Макар чертите му да бяха резки, те издаваха спокойствие и сила. Полупритворените му устни разкриваха удивително снежнобели зъби. Ръждиви петна кръв бяха обагрили смуглата му кожа, пресичайки се в масивните линии на веждите и дългите му мигли.
Щом забеляза умивалник в срещуположния край на спалнята, Сара се втурна към него и откри хладка вода в една глинена кана. Натопи парче плат и го притисна до лицето му, избърсвайки кръвта. Водата го посъживи и той издаде дрезгав стон. Гъстите му мигли се повдигнаха. Сара се спря за миг и се вгледа в наситенозелените очи с цвета на трева в хладна пролетна утрин. Почувства да разцъфва странно усещане в гърдите й. Прикована на място от острия му поглед, тя не можеше нито да помръдне, нито да проговори.
Той вдигна ръка и докосна кичур коса, изпаднал от фибите й. Гласът му бе дрезгав.
— Името ти… отново.
— Сара — прошепна тя.
Тогава в стаята влязоха двама мъже, единият дребен и с очила, другият по-възрастен и висок.
— Мистър Крейвън — сдържано изрече нисичкият. — Доведох доктор Хиндли.
— Уиски! — изграчи Дерек. — Да ми избие тая болка от главата. Разказа ми се фамилията.
— Бихте ли се с някого? — Уърти се наведе над него, мекото му лице бе сгърчено от съчувствена изненада. — О, не. Лицето ви! Надявам се, че тази млада жена си е заслужавала защитата, мистър Крейвън.
— Не се бих заради нея — пресече го Дерек, преди Сара да се намеси. — Мисля, че бяха хора на Дженър. Двамина, въоръжени с ножове, скокнаха връз мен на улицата. Това малко мишле… извади пистолет и свети маслото на една от гадините.
— Възхитително — Уърти изгледа Сара със значително по-топло изражение. — Благодаря ви, мис. Много храбро от ваша страна.
— Въобще не съм проявявала храброст — отвърна Сара откровено. — Всяка мисъл ми изскочи от главата. Всичко се случи твърде бързо.
— Във всеки случай, дължим ви благодарността си — Уърти се поколеба, преди да добави. — Нает съм от мистър Крейвън, за да следя за скандалите в залата, както и… — той хвърли поглед към оплесканото с кръв тяло на Крейвън и хрисимо довърши — всеки проблем, който изисква вниманието ми.
Сара му се усмихна. Уърти бе много хубав мъж с дребни, приятни черти и олисяваща коса на темето, святкащите очила бяха кацнали на острия му нос. Излъчваше спокойствие и търпеливост, което подсказваше, че лесно не може да бъде изваден от равновесие. Заедно с доктора се приведоха над леглото и свалиха обувките и дрехите на Крейвън. Сара се обърна и свенливо отклони очи. Понечи да излезе от стаята, ала Крейвън изръмжа нещо и Уърти я възпря.
— Мисля, че би било най-добре да не напускате още, мис…
— Филдинг — промърмори тя, забила поглед в пода. — Сара Филдинг.
Името възбуди интереса му.
— Имате ли някаква връзка със С. Е. Филдинг, писателката?
— Сара Роуз — каза тя. — Използвам инициалите си заради анонимността.
Докторът я изгледа от леглото с изражение на стъписано очарование.
— Вие сте С. Р. Филдинг?
— Да, сър.
Новината изглежда го възбуди.
— Каква чест за нас! „Матилда“ е един от любимите ми романи.
— Това е най-успешната ми работа — призна скромно Сара.
— Прекарахме много вечери със съпругата ми, обсъждайки теориите за финала на романа. Дали Матилда се хвърля от моста, за да сложи край на нещастието си, или избира пътя на изкупление на греховете си…
— Извинете ме — разнесе се леден глас от леглото. — Мамка му, кървя до смърт. Матилда може да си яде ушите.
Сара разкаяно сбърчи носле.
— О, съжалявам. Доктор Хиндли, моля ви, прегледайте веднага мистър Крейвън — тя извърна поглед към Уърти. — Къде бихте желали да изчакам?