Выбрать главу

— Ти, развратно говедо — изхъхри тя. — Никога не ме наричай с името на друга жена!

Дерек дочу глух рев, който не разпозна като свой. Ръцете му се стегнаха около врата й. Обгърна го плътна червена мъгла. Пръстите му се впиха в гърлото й, отрязвайки пътищата на въздуха и кръвта. Тя се взираше в него с изкривена триумфална гримаса, сякаш копнееше за смъртоносната му хватка. Тъкмо очите й да изскочат от орбитите си, и той я освободи с диво ръмжеше и скокна от леглото.

Джойс се бе свила безпомощно сред разхвърляните възглавници. В стаята отекваха хрипливите звуци на гръмкото й задушено хъхрене.

Дерек протегна трепереща длан към връвта на звънеца и повика Уърти. Зашеметено пристъпи към прозореца и плътно се загърна в халата си. Потърка небръснатата си брада, твърдата й четина бе остра като тел.

— Побесняла вещица — промърмори той.

Тя най-сетне си пое достатъчно въздух, за да промълви:

— Какво ти попречи да ме убиеш?

Той не я удостои с внимание.

— Нямам намерение да увисна на бесилото заради теб.

— Бих желала да умра — простена болезнено тя — и да те взема със себе си.

Тази сцена отврати Дерек, повдигна му се от нея. Тя бе ехо от неговото минало, подсещане, че годините на самота и поквара ще го преследват завинаги, превръщайки невъзможен за него какъвто и да било нормален живот. Горчивият вкус на поражението изпълни устата му.

Уърти се появи с изражение на няма почуда, щом съзря голата русокоса жена на леглото на Дерек и смачкания й халат на пода.

— Това е лейди Ашби — отсече глухо той и се упъти към вратата. Кръвта от раните по гърба му се просмукваше през халата. — Открий как се е промъкнала тук. Прогони веднага онзи, който е отговорен за нахлуването й в покоите ми — свирепо присвитите му очи се стрелкаха диво от нея към фактотума. — И ако някога отново дръзне да пристъпи прага на клуба, знай, че ще я убия, след като очистя първо теб и те оглозгам като прясна скумрия.

Джой се повдигна на лакти и колене като гъвкава златисто рижа пантера. Разрешената й коса премрежваше лицето й, тя наблюдаваше изпитателно Дерек иззад блестящите си кичури.

— Обичам те — прошепна тя.

По гърба го полазиха тръпки от нещо странно в тона й… от някаква настойчива, дива нотка в гласа й, загатваща, че тя никога не ще признае поражението си.

— Върви по дяволите — изхриптя той и напусна стаята.

Наетият екипаж се носеше по дългия една миля път, водещ от портите на замък от петнадесети век през тучен, с широк панорамен пейзаж парк. Накрая каретата се закова пред великолепното имение на Рейфорд. Сара почувства слабост в коленете, когато надзърна през малкото прозорче.

— О, Божичко — въздъхна тя. Нервна тръпка прониза снагата й. Тя определено не подхождаше на това място.

Блестящата млечнобяла фасада бе фронтирана от десет извисяващи се колони и двадесет чифта Паладиански прозорци. Каменна орнаментирана балюстрада опасваше цялата сграда. Величествено шествие от комини и издигащи се куполи на покрива придаваха на къщата вид на катедрала. Преди Сара да съобрази да отправи обратно кочияша към Грийнууд Корнърз, екипажът спря. Двама лакеи с гигантски ръст и безстрастни лица й помогнаха да слезе от каретата. Поведоха я към низ кръгообразни стъпала, водещи към централния портик. На вратата се появи висок иконом с посивяла брада, придружен от камерхера.

Икономът имаше строг израз на лицето, изрязан сякаш от гранит. Сара му се усмихна и затършува из чантичката си за писмото от Лили.

— Сър, имам покана от лейди Рейфорд…

Той изглежда я разпозна по описанието на Лили.

— Разбира се, мис Филдинг — измери с поглед семплата й сива рокля, пътното боне и бродирания в светли тонове шал, който й бе заела една приятелка от селото, и нещо от високомерното му изражение се стопи. — Вашето присъствие е чест за нас.

Преди да му благодари за топлото посрещане, бликна и мелодичният глас на Лили Рейфорд.

— Най-сетне сте тук! Бъртън, трябва да предприемем специални мерки да накараме мис Филдинг да се почувства като у дома си — Лили изглеждаше невъобразимо красива в кашмирената си рокля с цвят на лимон, и с ръкави от толкова тънка коприна, че моделиерите я наричаха peau de papillon или „пеперудена кожа“.