Сара изписа свенлива усмивка на лицето си и направи лек реверанс, докато всеки от присъстващите й се поклони поотделно. Спомни си, че тайно бе виждала някои от тях в хазартния клуб на Крейвън. И ако не грешеше, бе срещала дук Анкастър по време на маскарада. Въпреки благородническия му произход и изисканите му обноски той се бе държал твърде нахално на тържеството — бе я преследвал и ухажвал пиянски, след което се бе повлякъл по една от проститутките на клуба. Ъгълчетата на устните й се разтегнаха в иронична усмивка, ала развеселеността й внезапно помръкна при следващите нехайно подметнати думи на Лили:
— О, а този начумерен господин, който смуче бренди, е обичният ми съпруг, лорд Рейфорд. До него е мистър Крейвън, който, както забелязвате, обича да се спотайва в тъмните ъгли.
Сара едва забеляза стройния, русокос съпруг на Лили. Удивените й сини очи се приковаха към мършавата, зловеща фигура, която изникна от мрака на стаята: той й се поклони както останалите, движенията му бяха безупречни за човек с толкова висок ръст. Изражението на лицето му бе безизразно и непроницаемо, не издаваше никакъв знак, че я е разпознал.
Жилавостта на тялото му и виталната му мъжественост бяха същите, които тя до болка ясно си спомняше. Кожата му бе смугла като на пират в контраст със снежнобялата вратовръзка. Белегът на лицето му бе поизбледнял, тъй че пронизителните му зелени очи доминираха над всяка друга черта. Затворен с тези благородници по произход в малката стая, той приличаше на пантера в компанията на домашни котки. Сара не можа да пророни нито дума.
Гостите доловиха внезапно настъпилата наелектризирана тишина. Размениха няколко многозначителни погледа, любопитно повдигнаха вежди. Изопнатите нерви на Сара предупредително прозвънтяха при приближаването на лорд Рейфорд. Тя бавно вдигна очи и впери поглед във внушителната фигура на Лилиния съпруг, чиито широки рамене засенчваха гледката към другите в стаята.
Соколоподобните черти на лорд Алекс Рейфорд бяха смекчени от сиви очи и буйна златиста коса с цвят на зряло жито. Той се усмихна и пое ръката й, притискайки я между едрите си длани в неочакван изблик на любезност.
— Поласкани сме от милото ви присъствие в дома ни, мис Филдинг — той хвърли ироничен поглед към Лили. — Подозирам, че съпругата ми не ви е дала възможност да си отдъхнете от пътуването дори за няколко минути.
— Тъкмо възнамерявах да покажа на Сара стаята й — запротестира Лили, снижавайки гласа си, щом мъжете се върнаха към играта. — Но първо трябваше да се отбием тук. Не можех да ви зарежа току-така, нали?
Алекс се отдръпна от Сара, грабна дребната си съпруга в обятията си и я целуна.
— Зная какво си намислила — предупреди я той тихо, без да го чуят останалите. — Моя красива, малка сводница — не можеш ли поне веднъж да оставиш другите на мира, сами да се справят със собствените си проблеми?
Лили безочливо му се усмихна.
— Не и когато мога да се справя по-добре от тях.
Алекс погали с пръст брадичката й.
— Мнение, което Крейвън не споделя, скъпа моя.
Лили се притисна по-близо до него и му отвърна нещо с едва доловим шепот. Сара отклони погледа си от тях, щом двамата се оттеглиха настрани и замълвиха нещо с приглушен глас. Не искаше да подслушва чужди разговори. При все това тя долови няколко откъслечни думи, тъй като Лили и Алекс спореха едновременно, без да се изслушват един-друг.
— Дерек не знае кое би било най-доброто за него — заяви Лили.
— … Съобразявай се с това, което би помогнало на мис Филдинг…
— Но ти не разбираш как…
— … разбирам всичко много добре — довърши Алекс и двамата се загледаха предизвикателно един-друг в очите.
Страните на Сара пламнаха. Между Алекс и Лили съществуваше осезаемо привличане, което я караше да се чувства като натрапник в интимна сцена.
Бе повече от ясно, че лорд Рейфорд би желал да каже нещо повече на Лили, ала с неохота я остави да си тръгне и й хвърли укоризнен, предупредителен поглед.
„Дръж се както подобава“ — бе мълчаливото му послание. Лили нацупи лице в гримаса, огледа се наоколо и помаха на Ландсейл и Авеланд.
— Забавлявайте се с играта, господа — извика тя.
Те й отвърнаха с трогателно любезно мърморене. Дерек Крейвън остана мълчалив, посрещайки с хладно пренебрежение излизането на жените от стаята.
Сара мрачно и потиснато последва Лили през застлания с дебел килим коридор. Леденото поведение на Крейвън бе изненада за нея. Мислено се укоряваше, дето си бе въобразила колко щастлив би бил той да я види. Вместо това той явно възнамеряваше да не й обръща внимание през целия уикенд. Двете се приближиха до редица апартаменти за гости в западното крило на къщата. Стаята на Сара бе декорирана в пастелни светлолилави и жълтеникави нюанси. През двата прозореца се виждаше пищната градина. Сара пристъпи към закритото с копринени завеси легло, обградено от стройни колони с канелюри и докосна завивките. Те бяха красиво извезани, така че да съответстват на изящната цветиста шарка на тапетите.