Лили отвори един гардероб, за да покаже дрехите на Сара. За забележително кратко време домашните прислужници прецизно бяха разопаковали скромния й багаж.
— Надявам се стаята да ви хареса — заяви тя и леко се намръщи, щом зърна изражението на Сара. — Но ако предпочитате друга…
— Прекрасна е — увери я Сара и направи кисела гримаса. — Само че… навярно трябва да си тръгна. Не желая да създавам никому тревоги и неприятности. Мистър Крейвън е раздразнен от присъствието ми тук. И е ядосан, че сте ме поканили. Начинът, по който ви изгледа…
— С удоволствие би ме удушил — призна с развеселен глас Лили. — Бавно и мъчително. Ала начинът, по който ви погледна… Свети Боже, бе невъобразим! — тя се разсипа в перлен смях. — Как ли се чувства човек, когато коленичи в нозете му най-непристъпният мъж в Англия?
Очите на Сара широко се разтвориха.
— О, той не е…
— В нозете ви — повтори Лили. — Повярвайте ми, Дерек от години се държи по този начин! Като си помисля за всеки път, когато ме вбесява до смърт, като се прави на наперен, самодоволен и студенокръвен, сякаш всичко е в неговата власт… — тя поклати глава и весело се разкикоти. — Не ме разбирайте погрешно. Обожавам този огромен, твърдоглав кокни. Ала най-доброто за него би било ако промени тона и си налегне парцалите.
— Ако някой може да го накара да промени тона си, това съм аз — изломоти Сара под нос.
Лили не даде вид, че я е чула.
След като Лили си тръгна, за да прави компания на гостите, Сара позвъни на прислужницата да й помогне да се справи с тоалета си. Появи се камериерка французойка, на вид няколко години по-възрастна от нея. Жената бе дребна блондинка, със заоблени розови бузи и комична усмивка.
— Je m’appelle Francoise11 — представи се тя и постави два извити ръжена до въглищата, положени до решетката на камината.
После чевръсто се засуети из стаята, избра нова нощница от гардероба и я поднесе на Сара.
— Да, тази ще свърши добра работа — оцени избора й Сара, съблече жакета си, свали бонето си и разкопча измачканата си пътна рокля. Седна до малката тоалетна масичка от лъскаво дърво и извади фибите от разрошената си коса. Червеникавите, златистокестеняви кичури се разсипаха като вълнист водопад върху гърба й. Зад нея се разнесе неволно възклицание:
— Comme vos cheveux sont beaux mademoiselle!12 — Франсоаз почтително разреса тежката, дълга коса, докато тя не се превърна в гладка, блестяща завеса.
— Говориш ли поне малко английски, Франсоаз? — запита Сара прислужницата с известно съмнение.
Франсоаз срещна очите й в огледалото и поклати с усмивка глава.
— А колко бих желала… Хората смятат, че французойките знаят всичко по проблемите на сърцето. Нуждая се от някакъв съвет.
Франсоаз долови неспокойната нотка в гласа й и произнесе нещо, което прозвуча едновременно съчувствено и окуражително.
— Не трябваше да идвам тук — продължи Сара. — Като напуснах Пери, захвърлих всичко зад гърба си, което някога съм желала. Трудно мога да се позная, Франсоаз! Чувствата, които изпитвам към друг мъж, са толкова властни, непреодолими… Страхувам се, че бих се възползвала от всичко, което той ми предложи, колкото и мимолетно да е то. Не мога да обясня какво се случи с мен… — тя внезапно млъкна, неспособна да довърши мисълта си. Въздъхна и потърка пламналото си чело. — Ала не смятам, че времето ще ми помогне да го забравя.
Последва дълго мълчание, докато прислужницата разчесваше косата й с плавни и успокоителни движения. Изражението на Франсоаз бе замислено, сякаш бе вникнала в ситуацията. Нямаше значение, че говореха на различни езици — всяка жена, която някога е преживявала сърдечна покруса, лесно би я разпознала у друга. Накрая прислужницата остави четката настрана и посочи към сърцето на Сара.
— Fair се que le coeur vous dit, mademoiselle.13
— Да следвам сърцето си? — запита слисана Сара. — Това ли ме съветвате?