— Мистър Крейвън, мислех си, че можем да се отнасяме учтиво един към друг за няколко дни…
— Защо, по дяволите, си си го въобразила?
— Защото успяхме да го сторим много добре преди тържеството, и… — думите на Сара заглъхнаха, когато усети колко близко и силно я държи той. Връхчетата на гърдите й леко го докосваха по дрехата. Полите й се бяха омотали около нозете му.
— Сега не мога да се оправя — той я привлече силно до себе си, докато тя не почувства горещия напор на слабините му до корема си. Очите му блестяха като смарагди на фона на строгото му, неумолимо лице. — Мога да те предпазя от всичко на света, освен от самия себе си.
Сара знаеше, че хватката му бе умишлено болезнена. Ала вместо да се съпротивлява, тя се отпусна върху твърдото му тяло. Повече от всичко желаеше да го обвие с ръце и да притисне устните си до мястото, където ленената му вратовръзка се докосваше до гладката му, смугла кожа. Ръцете й се плъзнаха по широките му рамене и тя впи поглед в нея, без да промълви нито дума.
Дерек се опасяваше, че бе на границата да я нападне и обладае.
— Защо не се омъжи за него? — с дрезгав глас попита той.
— Не го обичам.
Той смаяно и гневно поклати глава и понечи да произнесе унищожителна реплика. После внезапно сви устни, ала ги отвори отново. Ако моментът не бе толкова напрегнат, Сара щеше да се изсмее. Вместо това тя го изгледа безпомощно.
— Как бих могла да понеса всичко това, когато не го обичам?
— Ти, малка глупачко! Не ти ли бе достатъчно, че ще бъдеш в безопасност с него?
— Не, исках повече от това. Или нищо на света.
Тъмната му глава се приведе над нейната. Едната му ръка освободи раменете й, и пръстите му погалиха нежните къдри на слепоочията й. Сара издаде нечленоразделен звук, щом почувства кокалчетата на пръстите му да милват краищата на страните й. Искриците на погледа му бяха подобни на силна слънчева светлина. Тя се чувстваше като удавена в глъбините на пламтяща зеленина. Едрата му ръка милваше бузите и брадичката й, палецът му се плъзгаше по пухкавата повърхност на кожата й.
— Забравих колко мека е кожата ти — мърмореше той.
Тя стоеше срещу него и трепереше цялата, отхвърлила всяко чувство на гордост и благоприличие. Импулсивни думи напираха на устните й. Внезапно бе смутена от странен предмет под китката си, притиснат плътно до гърдите му. Във вътрешния джоб на палтото му имаше нещо твърдо. Сара любопитно сви вежди. Преди Дерек да е разбрал какво прави, тя се пресегна към вътрешността на дрехата му и пръстите й зашариха.
— Не! — бързо извика той и сграби с едрата си ръка китката й, за да я спре.
Но вече бе твърде късно: пръстите й бяха опипали и разпознали предмета. С невярващ поглед тя извади малкия чифт очила, който мислеше, че е забравила в клуба.
— Защо? — прошепна тя, удивена, че той го носи във вътрешния си джоб.
Той посрещна погледа й предизвикателно, със свити устни. Малко мускулче заигра по бузата му. Тогава Сара проумя всичко.
— Със зрението си ли имате проблеми, мистър Крейвън? — тихо попита тя. — Или със сърцето?
Тогава двамата дочуха звука на далечни гласове, идващи от коридора.
— Някой приближава — промърмори той и я освободи от желязната си хватка.
— Почакайте…
Той бързо се затича, сякаш глутница вълци го гонеше по петите. Сара прехапа устни, все още стискайки очилата в ръце. В безумната смесица от чувства ликуването, че той все още я желае, страхът, че ще я напусне — нищо не бе по-силно от желанието й да го успокои. Би искала да притежава силата да го увери, че любовта му няма да й причина болка… че тя никога не би помислила за повече, отколкото той би могъл да й даде.
Притеснена от множество дребни затруднения, Лили търсеше съпруга си и го намери сам в стаята с ловни трофеи. Бе седнал зад писалището с празни кутии от пури в ръка. При появата й Алекс се усмихна, ала бързо смени изражението си, смръщвайки вежди в безмълвен въпрос.
— Какво има, скъпа?
Лили говореше по-учестено от друг път, сигурен знак за объркаността й.
— Да започна с това — мисис Бартлет ме помоли стаята й да бъде сменена под предлог, че изгледът през прозореца навън не я задоволява, когато е повече от очевидно, че желае да бъде по-близо до лорд Оувърстоун, с когото върти страстна любовна авантюра…
— Тогава й преотстъпи съседната стая.
— Но тя вече е заета от Стоукхърст!