Алекс прие дилемата с видима сериозност.
— Не мисля, че Стоукхърст би желал да завари Оувърстоун в леглото си — заяви той и весело се разкикоти при мисълта как двамата похотливи дърти коцкари се прокрадват тихо в нощта из дома, за да открият прелестната мисис Бартлет.
— Смей се ти, смей се, ала имам и още по-тежки проблеми. Готвачката се разболя. Не е нищо сериозно, слава Богу, но е на легло и кухненският персонал се опитва някак да се организира, макар че не мога да гарантирам, че вечерята ще бъде годна за ядене.
Алекс нехайно махна с ръка, давайки да се разбере, че това едва ли е някакъв сериозен проблем. Втренчи поглед в празната кутия.
— Пурите ми свършиха. Спомняш ли си да си поръчала другите?
— О, забравих — призна тя с въздишка на съжаление.
— По дяволите — той се намръщи. — Какво ще пушим след вечеря, докато си пием портвайна?
— Ти не би одобрил предложението ми — дръпнато отвърна Лили. — О, децата отново са загубили кученцето. Някой твърди, че се мотае някъде из къщи.
Въпреки раздразнението си за пурите, Алекс се разсмя.
— Ако това проклето животинче съсипе още една скъпоценна вещ…
— Само изгриза краката на стола — запротестира Лили. Разговорът им беше прекъснат от експлозивното нахлуване на Дерек Крейвън в стаята. Той тресна вратата, впи разярен поглед в Лили.
— Възнамерявам да те хвърля с главата надолу в най-близкия кладенец.
Подтикната от силен инстинкт за самосъхранение, Лили бързо притича до Алекс и се настани в скута му.
— Мога да поканя, когото си поискам през уикенда — направи опит да се защити тя, наблюдавайки Дерек през защитния кръг на свитите ръце на мъжа си.
Очите на Дерек горяха със зелен пламък.
— Казвал съм ти хиляди пъти да не се намесваш в живота ми, както правиш с другите…
— По-спокойно, Крейвън — тихо произнесе Алекс, като плътно притисна Лили в скута си. — Съгласен съм, че понякога Лили надвишава твърде много правата си по отношение интимния живот на хората. Но винаги го прави с най-добри намерения… а и в този случай не виждам защо присъствието на една дребна, срамежлива женичка трябва да те докарва до подобни състояния — той вдигна насмешливо русолявите си вежди в традицията на аристократичните си предци. — Нима гледаш на мис Филдинг като на заплаха?
Лили и Алекс с изумление забелязаха как лицето на Дерек потъмнява от гняв.
— По дяволите, и двамата нямате представа какви неприятности може да ти причини тя.
Забележката предизвика скептичния поглед на Алекс.
— Мис Филдинг няма да ни причини никакви тревоги през този уикенд — отвърна той с безизразен тон. — Всички тук сме се събрали да общуваме, да се порадваме на красивия пейзаж, да подишаме чист въздух.
Дерек изгледа и двамата с разярен поглед и колебливо разтвори устни, сякаш искаше да добави още нещо. Вместо да продължи тирадата си, той напусна с глухо проклятие стаята и с нервен жест прокара пръсти през косата си.
Последва тишина, в която двамата съпрузи се спогледаха. Алекс тежко въздъхна.
— Господи. Никога не съм го виждал да се държи по такъв начин.
— Сега ще повярваш ли в това, което ти казах? — попита Лили не без известно задоволство. — Той я обожава. Луд е по нея.
Алекс не пожела да спори, само вдигна рамене.
— Но ще го отрича до последния си дъх.
Лили плътно се сгуши до него.
— Благодаря ти, че ме защити. Наистина си мислех, че може да ми отпори ушите!
Алекс се ухили и погали стройното й тяло.
— Знаеш, че никога не бих позволи на никой да вдигне ръка срещу теб. Запазвам тази привилегия за себе си.
— Бих желала да видя как ще го направиш — измърмори предупредително тя и се усмихна, щом той я целуна по мекото, напарфюмирано ухо.
— Лили — прошепна той — заради мен, пък и заради самата себе си, остави ги на мира. Те сами ще решат проблемите си.
Той внезапно прекъсна думите си и отметна глава назад.
— Лили… споменавала ли си на Дерек, че семейство Ашби ще присъстват на тържеството?
Тя направи гримаса и поклати глава.
— Не бих насъбрала достатъчно смелост, за да му го съобщя. Той никога няма да повярва, че съм се съгласила да ги поканя с огромна неохота…
— Баща ми и лорд Ашби бяха големи приятели. А Ашби бе могъщ мой съюзник в Парламента. Не бих могъл да обидя възрастния човек, като не му изпратя покана — макар че жена му е мръсна кучка, отровна змия.