— Защо не си го съобщил на Дерек? Мили Боже, представям си ги двамата под един покрив — очаквам кръвопролитие всеки момент!
По-голямата част от следобеда Сара прекара с група млади жени. Тя бързо откри, че страхът й от пренебрежението на околните е безпочвен. Жените се държаха топло и дружелюбно и бяха далеч по-сладкодумни от селските приятелки на Сара. От погледа на Сара не убягна, че разговорите на тези аристократични дами силно наподобяваха клюките на проститутките в бара на Крейвън.
Макар Лили да даваше вид, че се радва на компанията, очите й често жадуващо се стрелкаха към прозореца. Сара отгатна, че тя би предпочела да се разхожда навън или да язди, отколкото да бъде затворена тук. Щом забеляза непричастността на Лили към дискусията, една от жените безгрижно се извърна към нея.
— Лили, скъпа, защо не ни разкажеш нещо за твоя съпруг? След всички тези години, прекарани в домашен комфорт, как лорд Рейфорд предявява съпружеските си права?
Лили удиви групичката, като страните й силно поаленяха.
— Достатъчно често — промълви тя, усмихвайки се на себе си и отказа да коментира повече. Те захванаха да я дразнят и да й се смеят, поглеждайки я със завист, понеже Лили имаше вид на щастливо омъжена жена — рядкост сред бон тона.
Лейди Маунтбейн се бе свила в ъгъла на покрита с възглавници кушетка. Широката й, покрита с пембено червило уста, се разтегна в многозначителна усмивка.
— Стига сме разговаряли за съпрузи — обяви тя с дрезгавия си алт. — Предпочитам много повече темата за неженените мъже — тяхното поведение е къде-къде по-интересно. Дерек Крейвън, например. В него има определено нещо животинско. Когато е близо до мен, не мога да сваля очите си от него. Може би причината за това е черната му коса… или страшния белег…
— Да, белегът — добави Адел Бартлет мечтателно. — Той му придава такава брутална мъжественост…
— Порочен и безпринципен мъж — додаде някой с негодуващ глас.
Адел кимна с подчертано разбиране.
— Толкова се радвам, че го покани на празненството, Лили. Възбуждащо и пленително е да си близо до толкова опасен човек. Кара те да се чувстваш, сякаш нещо необичайно ще се случи.
— Глупости — възкликна Лили в отговор на коментарите им. — Дерек не е по-опасен от… от тази котка до камината!
Няколко погледа се насочиха със съмнение към дремещото животинче, охранен и мързелив котак, който бе далеч по-заинтересован от вечерята си, отколкото от преследването на котки. Лили долови недоверието им и рязко смени темата на разговора.
— Повече никакви разговори за мъже — те са досадни създания, и това си е. Имаме далеч по-важни неща за обсъждане!
— Например? — Адел видимо се чудеше кое можеше да бъде по-интересно от темата за мъжете.
— Не съм ли ви споменавала, че сред нас имаме писатели? — с ведър тон запита Лили. — Трябва да поразговаряме със Сара — всички обичате романа „Матилда“, нали?
За да отвлече вниманието им от себе си, Сара бе заела скромно място на един стол в ъгъла. Ненадейно тя се превърна във фокус на всички очи. Поток от възбудени думи се изля в едно и също време.
— Вие ли сте написали „Матилда“?
— Боже мой, трябва да ни разкажете нещо за нея! Как я срещнахте?
— Как се чувства тя сега?
Сара се усмихна и направи плах опит да им отговори, ала скоро откри, че нямаше значение какво им обяснява, тъй като отвръщаха една на друга на собствените си въпроси и продължаваха неспирно да бърборят.
Два часа преди назначеното време за вечеря дамите се разотидоха по стаите си, за да се преоблекат и подготвят за дългата вечер. Сара се огледа из стаята и зърна една непозната руса жена, на която още не беше представена. Останалите бяха посрещнали новодошлата с бегли поздрави и никоя не бе склонна да я представи като своя приятелка. Сара се извърна на стола си, за да я разгледа отблизо.
Жената бе стройна и извънредно красива. Лицето й бе строго, с аристократично тънък нос с деликатно връхче. Променливи, пъстри очи, съдържащи синкави, сиви и зелени пламъчета, бяха поместени дълбоко под изскубнатите вежди. Разкошната й златиста коса бе отрязана на бретон върху челото и свита на кок високо на тила със спускащи се небрежно къдри. Ако имаше поне малко топлина в изражението й, тя щеше да бъде пленителна. Ала очите й бяха странно остри и безизразни, подобно късчета мрамор. Неотклоняваният й се поглед накара Сара да се почувства неловко.
— Коя сте вие? — запита тя с копринен глас.