— Това са двете ми скъпи дечица — заяви Лили с гордост.
При звука на гласа й и двете вдигнаха поглед нагоре и радостно се втурнаха към нея.
— Мамо!
Лили ги прегърна и се извърна към Сара.
— Никол, Джейми, това е мис Филдинг. Тя е моя приятелка, която пише романи.
Никол вежливо направи реверанс и я загледа с интерес.
— Обичам да чета романи.
— И аз също! — извика Джейми, проявявайки буйния си нрав. — Ще ти докажа!
— Деца! — намеси се Лили, като прекъсна усилията на сина си, да грабне една книга — днес е интересен ден за нас. Елате да се поразходим заедно из снега.
Бавачката неодобрително смръщи вежди.
— Милейди! Те ще се простудят до смърт!
— О, няма да ги държа навън толкова дълго — бодро възрази Лили.
— Няма да имате време да се приготвите за бала…
— Преобличането никога не ми отнеме много време — Лили се усмихна на децата си. — А и освен това играта навън е далеч по-забавна от присъствието на някакъв отегчителен бал.
Бавачката високомерно подсмръкна и отиде да донесе палтата на децата.
— Може ли да взема една от куклите си, мамо? — попита Никол.
— Разбира се, скъпа.
Сара се усмихна на странния чар на Никол, когато момиченцето отвори изрисувано сандъче за играчки и се зарови в купищата си от кукли. С изключителната си грациозност детето приличаше на малка, елегантна дама. Лили се приведе към Сара и й довери:
— Непрестанно я окуражавам да лудува на воля, но тя не се възползва от това. Малък ангел! Напълно различна е от мен — тя тихо се засмя. — Почакай, докато се сдобиеш със свои деца, Сара — те навярно ще бъдат истински дяволчета!
— Едва ли — отвърна Сара, като се опитваше да си се представи като майка. Тъжна, замислена усмивка се появи в ъгълчетата на устните й. — Не знам дали го желая. Някои жена си предопределени да останат без деца.
— Вие сте предопределена за майчинство — възрази й решително Лили.
— Откъде знаете?
— С вашето търпение и милосърдие, с цялата ви всеотдайна любов… ще бъдете най-добрата майка на света!
Сара безрадостно се усмихна.
— Е, след като всичко вече е решено, остава само да се намери подходящият баща.
— Балът тази вечер ще гъмжи от високо издигнати в обществото ергени. За вечерята ще ви настаня между двама от най-обещаващите. Донесохте ли си синята рокля? Добре. Очаквам да грабнете погледа на всеки мъж, когото пожелаете.
— Не съм дошла на лов за съпрузи… — поде разтревожено Сара.
— Но това не означава, че ще пренебрегнете някоя добра перспектива, която ви се изпречи на пътя, нали?
— Предполагам, че не — промърмори Сара, решила да не напуска тържеството. Не че й бе по сърце, просто предполагаше, че няма да й навреди, ако остане тук за кратко.
Облечени във великолепни вечерни одежди, гостите се насъбраха в приемната и се заточиха в дълга и пъстра процесия към залата за вечеря, огромно помещение с петдесетфутов таван. Двойките се бяха подбрали по ранг, значимост и възраст, дамите леко придържаха дясната ръка на кавалерите си и се придвижваха към двете дълги маси, всяка от които можеше да побере около стотина гости. Масите бяха отрупани с безбройно количество кристални чаши, сребро и фин рисуван китайски порцелан.
Седнала между двама прекрасни млади господа, Сара се наслаждаваше на вечерята. Разговорът беше очарователен, понеже обществото включваше поети, които рецитираха последните си творби и посланици, разказващи забавни истории за живота си в чужбина. На всеки пет минути чашите се вдигаха за тост в чест на домакина и домакинята, за качеството на храната, за здравето на краля и за всяка друга идея, считана от гостите за заслужаваща внимание. Сервитьори в бели ръкавици се движеха спокойно и безмълвно между вечерящите, носеха блюда с пикантни пирожки, суфле и кристални подноси с бонбони за дегустация между отделните блюда. След като бяха премахнати големите супници със супа от костенурки и чиниите със сьомга, сервираха огромни подноси печено, задушено, пилешко и дивеч. Вечерята приключи с изстудено шампанско, сладкиши и ароматни плодове.
Покривките бяха свалени от масите и господата се облегнаха на столовете си, за да се насладят на прекрасните запаси на лорд Рейфорд от бяло рейнско вино, шери и портвайн и да всмукнат от пурите си, разговаряйки за политика. Междувременно дамите се бяха оттеглили в отделни стаи на чай и сладки клюки. Всички щяха да се съберат след час или два в балната зала, поотпочинали от вечерята.