Седнал вляво до Алекс, Дерек отпиваше портвайн и се вслушваше в разговорите с привидна леност. Не бе в стила му да взема активно участие в дебатите след вечеря, независимо колко добронамерени бяха те. Определено никой от мъжете не направи грешката да го включи в спор. Той не бе голям оратор, тъй като ненавиждаше тягостните дълги речи. „И освен това — бе промърморил един от господата на съседа си — никога не бих бил такъв глупак да дискутирам някой проблем с човек, който безпогрешно знае колко струвам.“
— Откъде би могъл да го научи?
— Той знае цената на всекиго, до последния грош.
Разговорът неусетно се насочи към проекторешението, отхвърлено наскоро от парламента. То щеше да забрани практиката на използване на малки момчета за почистване на комини. Но лорд Лодерсън, пълен, широкоплещест пер, който имаше навика да превръща всичко в шега и забавление, бе изнесъл изпълнена с хумор реч пред Камарата на лордовете, която бе унищожила законопроекта. Той сипеше остроумия на масата, срещу които се съпротивляваха малцина — повечето от мъжете се смееха, като отправяха похвали към пиперливия му език.
— Казвам ви, бях в добра форма тези дни — разкикоти се той. — Радвам се на обществото ви, мои добри момчета… винаги бих се радвал.
Дерек бавно постави чашата си на масата. Той бе подкрепил законопроекта със значителни средства и задкулисни подкупи. С подкрепата на Алекс Редфорд щеше да спечели — ако не беше ироничната реч на Лодерсън.
— Дочух, че сте бил твърде забавен, милорд — произнесе Дерек. Тонът му бе тих, подронващ цената на множеството наперени жестове, раздавани наляво и надясно. — Ала се съмнявам, че една групичка от малки коминочистачи може да оцени остроумието ви, както Парламентът — на масата внезапно се възцари тишина. Множество погледи се втренчиха в безстрастното му изражение. Дерек Крейвън винаги даваше вид, че не го е грижа за нищо… ала изглежда тази тема бе твърде значима за него. Неколцина от гостите си спомниха слуховете, че самият Крейвън е бил някога коминочистач. Усмивките им видимо помръкнаха.
— Ясно е като бял ден, че изпитвате съчувствие към момчетата — изкоментира Лодерсън. — И аз самият съжалявам клетите малки същества, ала това е необходимо за обществото зло.
— Работата, която вършат, може лесно да бъде заместена с четки с дълги дръжки — произнесе с безстрастен тон Крейвън.
— Те са синове на черноработници, мистър Крейвън, а не синове на благородници. Никога не биха се издигнали до нещо в живота. Защо да не ги използваме, колкото можем?
— Крейвън — промърмори Алекс Рейфорд, опасявайки се, че ще се разрази грозна сцена.
Ала Дерек вдигна очи и погледна Негово Лордско Височество със сдържан, едва ли не приятен маниер.
— Изкушавате ме да вкарам собствения ви син в кучи гъз, лорд Лодерсън.
— Какво значи това? — запита Лодерсън, кикотейки се на грубия израз на кокни.
— Това означава, че следващият път, когато отхвърлите законопроект, който поддържам, употребявайки някои от фриволните си, високопарни речи, ще натъпча гърлото ви със сажди и пепел и ще натикам тлъстия ви задник в някой комин. А ако започнете да се задушавате в него, ще подпаля слама под вас, докато не се измъкнете нагоре. И ако се оплаквате от изгаряния от горещата пара или от задушаване, ще ви напердаша с кожен камшик. Ето какво изживява всеки невръстен коминочистач през всеки ден от нещастното си съществуване, милорд. Законопроектът можеше да предотврати това — Дерек впи в него смразяващ поглед, стана от мястото си и напусна трапезарията с отмерена стъпка.
Бузите на Лодерсън се бяха обагрили в пурпурночервено.
— Какво му дава правото да мисли, че мнението му струва и петак? — гласът на депутата проехтя в мъртвата тишина на залата. — Човек без родословие, без образование и определено без всякакъв финес. Може и да е най-богатият негодник в Англия, ала това не му дава правото да ми говори по такъв обиден начин — той изгледа негодуващо Алекс. — Дължите ми извинение, сър! Тъй като сте отговорен за поканата на този човек, ще приема вашето, наместо неговото.
Всички в залата се смръзнаха. Дори скърцането на стол не нарушаваше тишината. Лицето на Алекс бе подобно на издялан мрамор, щом той отвърна на погледа на Лодерсън.
— Извинете ме, господа — изрече той накрая. — Тук май стана изведнъж твърде задушно — той напусна масата с изражение на погнуса, докато очите на Лодерсън едва не изскочиха от орбитите си.