Крейвън не се виждаше наоколо, но Сара чувстваше, че отнякъде я наблюдава. Миг по-рано той се разхождаше наоколо и разменяше любезности с гостите. Сара не можеше да не забележи, че жените му отправяха всякакъв вид знаци — флиртуващи погледи, потупвания по рамото с ветрила, докосване с покрити с копринен плат гърди. Жените бяха очаровани от смесицата грубоватост и елегантност в държането му. Сякаш ярък огън пламтеше под хладната му външност и всяка жена се надяваше да разчупи непроницаемата му ледена обвивка.
— Мис Филдинг — прекъсна мислите й виконт Тавишмън. Той стоеше плътно до нея и я пронизваше с одухотворените си кафяви очи. — Навярно ще ме удостоите с още един валс?
Сара му отвърна със смутена усмивка, търсейки подходящия отговор. Вече бе изтанцувала два валса с Тавишмън. Жестът щеше да бъде забелязан от гостите и навярно би довел до подозрения. Не че не харесваше импулсивния млад женкар — просто не желаеше да го окуражава в намеренията му.
— Боя се, че танците ме уморяват — извинително се усмихна тя. Всъщност, това бе истината. От няколко валса и жизнерадостни кадрила петите вече я понаболяваха.
— Тогава ще намерим някое спокойно местенце да седнем и да си поговорим — той предложи ръката си с галантен жест. Като въздъхна нечуто, Сара го придружи през дългата галерия с множество френски прозорци и седна върху една лъскава дървена пейка.
— Желаете ли малко пунш? — предложи Тавишмън и тя кимна в знак на съгласие. — Не отивайте никъде — заувещава я той. — Ще се върна само след миг. А ако някой мъж ви заговори, кажете му, че сте ангажирана.
Сара го удостои с ироничен поглед и се престори, че стои спокойно на мястото си, след което се усмихна, преди да напусне кътчето. Из галерията се разхождаха насам-натам различни двойки, възхищаваха се на гледката на терасата и на фонтана в заскрежената градина отвън. Тя се заигра с блестящите мъниста на роклята си и се замисли за вечерта, когато я бе облякла. Мека усмивка разтегли ъгълчета на устните й.
Той носеше очилата й точно до сърцето си. Никой мъж не би сторил подобно нещо, освен ако…
Мисълта за това я изпълни с енергия. Градината се виждаше иззад заскрежените прозорци, плетът бе обвит с ледени шушулки, здрачът бе мразовит и спокоен. Бледа лунна светлина се разливаше над замръзналия фонтан и околните алеи. След претъпканата, изпълнена с гърмяща музика бална зала, тихата градина бе подканващо убежище за нея. Подчинявайки се на внезапен порив, Сара натисна една от позлатените, валчести дръжки на вратите и се промъкна навън. Потрепери, щом зимният вятър обрули голите й рамене и затвори вратата след себе си.
Градината приличаше на снежен дворец. Пое дълбоко дъх и тръгна по чакълестата алея. Погълната от мисли, тя се движеше безцелно, докато не дочу звук зад себе си. Навярно това бе повеят на зимния вятър… или името й, прошепнато с тих глас. Тя се извърна, заскрежените краища на роклята й обгърнаха нозете й. Той я бе наблюдавал, помисли си тя и обаятелна усмивка пробяга по лицето й, щом се взря в мъжа, застанал няколко метра встрани.
— Чувствах, че ме преследвате — промълви тя почти бездиханно. — Поне се надявах, че ще го сторите.
Строгата отсянка върху лицето на Дерек прикриваше измъчеността на спотаените чувства. Как можеше да му се усмихва по този начин? Той целият трепереше от хлад и вътрешна жар, и жега. Боже мой, не можеше да понесе начина, по който тя го гледаше, сякаш проникваше в най-съкровените кътчета на душата му. Тя се приближи до него. Нямаше значение, че той пристъпи към нея три крачки и я притисна в обятията си. Радостният й смях погъделичка слуха му, щом я вдигна във въздуха. Внезапно той обсипа с груби целувки бузите й, брадичката, челото й. Тя улови с ръце главата му, за да го усмири. Впи взор в него, лунната светлина се отразяваше в очите й.
— Искам да бъда с вас — прошепна тя. — Независимо какво ще се случи.
Никой в живота му не му бе мълвял подобни неща. Дерек се опита да успокои лудото биене на сърцето си, ала тя прилепи меките си устни до неговите и всичко останало изгуби смисъл. Той жадно се сведе над нея, като се опитваше да не й причинява болка с жадните си целувки, треперейки от чувства, колкото диви и необуздани, толкова и нежни.