Изведнъж той вдигна глава и я зарови в гъстите й къдрици.
— Не! — промълви той с приглушен глас. Високото му тяло с широки плещи бе спокойно, с изключение на спазмодичното му дишане. Сякаш очакваше от Сара да го убеди, че изисква от нея нещо трудно за вярване.
Честността бе твърде голяма част от същността й, за да държи чувствата си скрити. Въпреки че всичко можеше да завърши с нещастие, тя нямаше друг избор, освен да му предложи сърцето си.
— Желая те — прошепна тя и разроши с пръсти черната му коса.
— Ти даже не ме познаваш!
Тя извърна лице към него и притисна устни към тънкия белег на лицето му между гъстите вежди.
— Зная, че ме обичаш.
Дерек не се отдръпна от нежната й прегръдка, ала гласът му прозвуча грубо:
— Не достатъчно — в противен случай нямаше да бъда с теб тук. Бих желал, по дяволите, да притежавам благоприличието да те оставя тук сама.
— Бях сама дълго време — страстно произнесе тя. — Нямам никого на този свят — нито Пери, нито който и да било мъж от селото, нито някой от балната зала. Никой, освен теб.
— Ако знаеше нещо повече за света, щеше да разбереш, че имаш пребогат избор, освен Пери Кингсууд и мен. Хиляди обикновени, почтени мъже, които биха паднали на колене в благоговение пред жена като теб.
— Не желая никой почтен мъж. Желая единствено теб — тя почувства с неохота усмивката му срещу ухото си.
— Сладък мой ангел — прошепна той. — Нуждаеш се от някого, далеч по-добър от мен.
— Не съм съгласна — като пренебрегна опита му да я освободи от прегръдките си, тя се сгуши под брадичката му.
Дерек я привлече към топлото си тяло.
— Ще изстинеш на този студ. Хайде да влизаме вътре.
— Не ми е студено — Сара нямаше намерение да отива никъде. Бе мечтала за този миг толкова много нощи!
Дерек се вгледа над главата й в светлината, бликаща от балната зала.
— Трябва да отидеш там… и да танцуваш с Хари Маршал… или лорд Банкс.
Тя сбърчи чело при споменаването на имената на двамата коцкари.
— Това ли мислиш, че съм заслужила? Искаш да ме предадеш в ръцете на няколко плиткоумни, порочни ухажори и да твърдиш при това, че ще си подхождаме прекрасно? Е, започвам да си мисля, че това е удобно извинение от твоя страна, което подхранва мисълта ти, че не съм достойна за теб! Може би горчивата истина е, че не съм по вкуса ти! Въобразяваш си, че не мога да удовлетворя потребностите си, или…
— Не — отсече Крейвън.
— Предполагам, че с удоволствие би общувал с всички тия омъжени жени, които ти шепнат любезности в ухото, правят ти очички, докосват те с ветрилата си…
— Сара…
— Писателите са твърде наблюдателни, чувствителни хора, и мога да ти заявя с пределна сигурност коя жена ти допада, просто като наблюдавам…
Дерек заглуши тирадата й с устни.
— Никоя от тях не означава нищо за мен — грубо изрече той. — Не е имало обещания и задължения от ничия страна. Не съм изпитвал никакви чувства към тях — той извърна поглед и прокълна полугласно, като осъзнаваше безуспешния си опит да я убеди в противното. Ала тя бе длъжна да го разбере, за да не храни никакви илюзии по отношение на него. Дерек направи мъчително усилие да продължи. — Някои са заявявали, че ме обичат. И щом са го произнасяли, веднага съм ги напускал.
— Защо?
— В живота ми няма място за подобни чувства. Не ги желая. Не изпитвам потребност от тях.
Сара втренчи поглед в извърнатото му лице. Под безстрастния му тон тя долавяше бурята, която бушуваше в гърдите му. Той се самозалъгваше. Нуждаеше се от любов повече от който и да било друг, когото бе срещала.
— Тогава, какво точно желаеш? — тихо го попита тя.
Той поклати глава без отговор. Ала Сара се досещаше какво се разиграва в душата му. Той бранеше самостоятелността и безопасността си. Ако бе достатъчно богат и властен, никога нямаше да бъде наранен, самотен и изоставен. Нямаше да има нужда да се доверява на никого. Сара продължаваше да го гали по косите, играейки си с гъстите, гарвановочерни кичури.
— Довери ми се — настоятелно прошепна тя. — Нима можеш нещо да изгубиш?
Той грубо се изсмя и пусна ръце, за да я освободи от прегръдката си.
— Повече, отколкото би могла да си представиш.
Сара отчаяно се притисна до него и приближи устни до ухото му.