— Ще ти е приятно да го сториш, убедена съм — устните на Джойс се извиха в ехидна усмивка. — Когато това сладко бонбонче се оттегли в спалнята си през нощта, искам да нахълташ вътре и да… — застанала на пръсти, Джойс му зашепна плана си, докато лицето му не се обагри в пурпурночервено. — Считай я за залче, което ще изостри апетита ти — довърши Джойс — преди да се впуснеш в голямата си авантюра по-късно през нощта. Първо мис Филдинг… после мен.
Гранвил слисано поклати глава.
— Но се разнасят слуховете… — запротестира той — говорят, че Дерек Крейвън е влюбен в нея.
— Тя нищо няма да му каже. Няма да посмее да се оплаче на когото и да било. Ще бъде твърде засрамена.
Замислен над предложението, Гранвил накрая кимна, като се кикотеше от похотливо задоволство.
— Добре. Стига да ми довериш защо се нуждаеш от тази услуга. Има ли тя нещо общо с предишната ти връзка с Крейвън?
Джойс едва забележимо кимна.
— Искам да унищожа всичко, което той цени — процеди през зъби тя. — Ако е привлечен от невинността, ще намеря начин да я оскверня. Ако някоя жена е достатъчно глупава, за да се влюби в него, ще съсипя живота й. Няма да му позволя нищо… докато не запълзи на колене пред мен и не ме пожелае отново.
Гранвил я съзерцаваше очарован.
— Каква изключителна жена си ти! Истинска тигрица. Кълнеш ли се във всичко свято за теб, че ще ми се отдадеш тази нощ?
— Нямам нищо свято — Джойс разтегли устни в тънка усмивка. — Но ще ти се отдам тази нощ, Уилям… след като приключиш с мис Филдинг.
Сара любезно отблъсна опитите на Лили да разговаря с нея, пожела й лека нощ и незабелязана от никого си тръгна от залата. Изкачи се сама на горния етаж. Музиката и смехът от балната зала отшумяваха с всяка нейна стъпка, докато накрая не намери пълен покой в тишината на стаята си. Захвърли кадифето, обшито с мъниста на пода заедно с финото си бельо. Струваше й се прекалено трудно да постави дрехите си на място. Нахлузи нощницата, приседна на крайчеца на леглото и се замисли.
— Никога не е бил мой, за да го загубя — произнесе тя гласно. Не… нямаше никаква причина да съжалява. Не бе сторила грешка като се бе влюбила в него, нито пък бе грешно да му го признае. По-обиграна жена би се държала по-умно от нея, ала Сара не познаваше добре женските игри и хитрини.
Тя коленичи край леглото, притисна ръце в молитвена поза и плътно затвори очи. „Скъпи Боже — промълви с пресеклив шепот — не мога да понеса болката в този момент… ала моля те, нека не ме боли цял живот.“ Дълго време тя остана неподвижна, умът й се рееше в безрадостни мисли. Сред хаоса от емоции надделяваше съжалението към Дерек Крейвън. Тази вечер за миг, бърз като светкавица, той бе подложен на изкушението да обикне някого. Сара се съмняваше, че той ще се осмели да се приближи към нея отново.
— А аз? — запита се тя изнурено, загаси лампата и се пъхна в леглото. — Ще се опитам да се измъкна от тази каша и да продължа живота си смислено по-нататък. А някой ден, с Божието благоволение… Ще намеря сили да обикна друг.
Известно време Дерек Крейвън се разхождаше из билярдната стая с чаша бренди, вслушан с половин ухо в апатичните разговори на мъжете, оттеглили се тук по джентълменски да побъбрят и да изпушат някоя и друга пура. Вялата обстановка го караше да се чувства като тигър в клетка. Той мълчаливо напусна стаята с брендито си в ръка. Докато се шляеше из първия етаж на къщата, пред погледа му се мярна фигура, облечена в бяло. Надявайки се на някакво развлечение пред мрачната перспектива да се върне в балната зала, той тръгна подир нея. По средата на стълбището зърна Никол, облечена в бяла нощница, с разпуснати и разрошени коси. Тя се сгуши зад перилата в опит да се скрие от него. Ала щом Дерек се приближи, тя сложи пръстче на устните си в знак да запази мълчание. С нехайна походка Дерек се изкачи по стъпалата и приседна до нея. Облегна се с лакти върху свитите си колене.
— Какво правиш тук в този късен час? Защо не си в леглото си?
— Промъквах се тайно към балната зала, за да огледам красивите рокли на дамите — прошепна Никол. — Не казвай на мама.
— Няма, ако се качиш веднага горе.
— Нека да видя как изглежда бала!
Той решително поклати глава.
— Малките момичета не трябва да се скитат из дома по нощница.
— Защо? — Никол се огледа и прикри босите си нозе под дрехата. — Нощницата ме закрива цялата. Не виждаш ли?
— Не е прилично — Дерек едва удържа мрачната си усмивка, щом се чу да произнася думи за благоприличие.