— Мама не е задължена да се държи прилично. И с теб ще бъде така, когато пораснеш.
— Но чичо Дерек… — замоли го Никол и после въздъхна тежко, щом зърна заплашително смръщените му вежди.
— Добре, ще се кача горе. Ала някой ден ще имам рокля от злато и сребро… и ще танцувам цяла нощ!
Дерек се вгледа в мъничкото й личице. Чертите на Никол бяха значително по-екзотични от тези на майка й. С блестящите си черни очи и поразително тъмни вежди, тя щеше да се превърне в изумителна красавица.
— Този ден още не е настъпил — отбеляза Дерек. — Ала след години всеки мъж в Лондон ще коленичи в нозете ти с молбата да се ожени за теб.
— О, не желая да се омъжвам за никого — произнесе тя откровено. — Това, за което копнея, е да си имам собствена конюшня, пълна с коне.
Дерек леко се усмихна.
— Ще ти припомня тия думи, когато навършиш осемнайсет.
— Може би ще се омъжа за теб — детински се разкикоти тя.
— Много мило от твоя страна, сладурче — той разроши косите й. — Но ти ще се омъжиш за момък на твоята възраст, а не за някой дърт коцкар.
От долната площадка на стълбището долетя друг глас:
— Той е прав — кисело се намеси Джойс Ашби. — Аз бях принудена да се омъжа за дъртак — и ето какво излезе от мен.
Усмивката на Никол помръкна. С детската си наблюдателност, тя долови порочността иззад красивата външност на Джойс. Боязливо се приближи до Дерек, щом Джойс заизкачва стъпалата с плавни, грациозни движения. Тя се спря пред тях и впери неприязнен поглед в малкото момиче.
— Махай се, дете. Искам да говоря насаме с мистър Крейвън.
Никол колебливо се вгледа в Дерек. Той се надвеси над нея и й прошепна:
— Хайде обратно в леглото, мис.
Щом момиченцето се отдалечи, цялата топлота и нежност в изражението на Дерек се стопиха. Той вдигна чашата си с бренди и пресуши последната капка от топлата кехлибарена течност. Остана да седи на стъпалото, без да прояви и грам вежливост.
— Защо си толкова мрачен? — замърка Джойс. — Да не би да си мислиш за нежната сцена в градината със Сара Филдинг? — тя ехидно му се усмихна, а той я простреля с поглед. — Да, скъпи. Зная всичко за чувствата ти към тази скромна селска теменужка — а и всеки друг е наясно по въпроса. Дерек Крейвън си е загубил ума по едно малко нищожество. Трябваше да ме уведомиш по-рано, че харесваш жените, с които се любиш, да се правят на невинни — щях да ти бъда крайно признателна — с гъвкава извивка на тялото тя се облегна на балюстрадата и му хвърли насмешлив поглед.
Дерек я наблюдаваше, двоумейки се дали да я изрита надолу по стъпалата или да й каже да върви по дяволите… ала нещо го възпря. Не му се понрави самодоволното й изражение. Нещо не бе наред, нещо се бе случило — долавяше го с всичките си сетива. Търпеливо я изчака да продължи подигравателната си тирада. Острите му зелени очи не се отделяха от нейните.
— Как се чувства един мъж, когато прави любов с такава жена, скъпи? Та тя не е в състояние да удовлетвори твоя алчен апетит. Не мога и да си представя, че тя ще знае първото, с което да те възбуди — Джойс замислено въздъхна. — Мъжете са такива глупаци. Смея да твърдя, че си си въобразил, че си влюбен в нея. Нужно ли е да ти припомням, че не си способен да обичаш? Ти не си нищо друго, освен едно голямо, похотливо животно… и аз не бих могла да те пожелая по никакъв друг начин — тя провокиращо изви алените си устни. — Остави сантименталността и романтичните глупости за другите мъже. Притежаваш нещо много по-добро от сърце — едно превъзходно, голямо петле. Единственото, което можеш да предложиш на твоята селска фуста. Тя навярно не ще узнае как да те оцени… макар че сега… поне ще има основа за сравнение — последните думи Джойс натърти с ехидна усмивка.
Сравнение? Дерек бавно се изправи, впил пронизителен поглед в нея. Сърцето му бясно заби от неприятни предчувствия. Гласът му одрезгавя.
— Какво си сторила, Джойс?
— Направих й всъщност само една услуга. Избрах добър приятел, който ще й помогне да научи нещо повече за мъжете. Както се изразява брата на кокни, тя е в своята стая „надолу с главата“ с нашия мъжествен лорд Гранвил. Вече не е невинна.
Чашата от бренди се изплъзна от ръката на Дерек и се затъркаля невредима върху застланите с дебел килим стъпала.
— Боже мой! — извика той и се втурна нагоре по стълбището. Вземаше по три стъпала наведнъж, без да дочува гласа на Джойс след себе си.