— Не се старай да я спасиш, мой галантни рицарю. Вече е твърде късно — тя се разкикоти в безумен смях. — Каквото станало, станало.
Отначало зашеметеният разум на Сара си въобрази, че всичко е само сънен кошмар. Не можеше да е истина. Събуди се от огромна длан, затискаща устата й. Размазано в неясно петно, червендалестото лице на непознатия едва се виждаше в мрака. Тежкото му тяло се свлече върху нея в леглото. Сара се вцепени от ужас и се опита да изкрещи, ала виковете й бяха заглушени от дланта му, подобна на животинска лапа. Огромната му тежест я смазваше, болезнено притискаше гърдите й и изтласкваше въздуха от дробовете й.
— Тихо, тихо — изломоти той, жадно ровейки под нощницата й. — Прекрасно създание. Наблюдавах те тази вечер… тези великолепни гърди, надничащи из деколтето ти. Недей да се боричкаш. Аз съм най-добрият любовник в Лондон. Отпусни се, и само ще се радваш. Уверявам те, ще видиш.
Тя се опитваше да го ухапе и да забие нокти в него, ала тежките му бедра все повече раздалечаваха нейните. Острият мирис на пот и на парфюм проникваше в ноздрите й, а ръцете му опипваха полуразсъблеченото й тяло. Задушавайки се от собствените си приглушени викове, Сара почувства, че потъва в тъмна, безвъздушна празнота.
Внезапно смазващата я длан се отмахна от устата й и масивното тяло бе вдигнато от нейното. Най-сетне тя съумя да изкрещи със смразяващ кръвта вик. Бързо изпълзя от леглото и се затича без посока, докато се озова свита в ъгъла. Из стаята се дочуваше ужасяващо ръмжеше, сякаш див звяр бе пуснат на свобода. Примигвайки недоумяващо, тя се опитваше да разбере какво става. Положи длан на устата си и сподави друг вик.
Двама мъже се търкаляха ли търкаляха върху пода и се блъснаха в умивалника. Заедно с порцелановата кана той падна на земята и се разби на парчета. С убийствено ръмжене Дерек налагаше Гранвил с юмруци по лицето. Виещ от болка, Гранвил съумя да го отхвърли от себе си. Дерек се претърколи на пода и с лекота се изправи на крака.
Гранвил продължаваше да се съпротивлява и го наблюдаваше с ужас.
— Мили Боже, да си поговорим като цивилизовани хора!
Белите зъби на Дерек проблеснаха в здрачната стая, устните му се разтеглиха в демонична усмивка.
— След като отделя главата от плещите ти и изтръгна вътрешностите ти!
Дерек сграбчи Гранвил за раменете и го тръшна до вратата. Върху него се заизсипваха безмилостни юмруци и той замахна с ръка, за да спечели отсрочка. После вдигна длан към лицето си и откри, че от него блика кръв.
— Носът ми е счупен! — панически изкрещя той и запълзя обратно към вратата, ала Дерек го застигна и продължи да го бъхти безжалостно.
За огромно облекчение на Гранвил, отнякъде изникна стюардът, който слисано се втренчи в двамата.
— Моля те! — изхлипа Гранвил и се вкопчи в глезена на слугата — изведи го оттук! Той се опитва да ме убие!
— Няма да имаш този късмет — прекъсна го Дерек, грабна парче от счупената ваза и запристъпва към него.
Прислужникът смело застана между Дерек и нарочената жертва.
— Мистър Крейвън — промълви с разтреперан глас той, вгледан в разгневения гигант пред него — трябва да почакате, докато…
— Махни се от пътя ми.
Слугата осъзна, че хленчещият аристократ търси помощта му и не помръдна от мястото си.
— Не, сър — колебливо изрече той.
Насъбраха се още слуги и няколко гости, за да разберат причината за суматохата. Дерек прониза Гранвил с кръвожаден поглед.
— Следващият път, щом те зърна — и безсърдечната кучка, която те изпрати тук — ще убия и двама ви. Съобщи й го.
Гранвил присви тяло от страх.
— Има хора, които ще свидетелстват за вашите заплахи…
Дерек тръшна вратата зад гърба му и остана насаме в стаята със Сара. Захвърли парчето от счупената кана и се извърна към нея, като отдръпна кичура гъста черна коса от очите си. Тя обви нощницата около тялото си, сякаш да се предпази от него. Лицето й бе нямо и безизразно, като че ли не го разпозна. Когато той видя, че тя трепери с цялото си тяло, се приближи до нея и я вдигна на ръце.
Мълчаливо я пренесе до леглото й и седна на него, полагайки я в скута си. Тя отново притисна тяло по широката му гръд, обви ръце около врата му и прислони глава до рамото му. И двамата дишаха пресечено, единият от ужас, другият от гняв. След като яростта поутихна, Дерек дочу множество гласове пред вратата. Никой не се осмеляваше да влезе вътре. Бог знае какво си мислеха, че се разиграва тук. Би било по-добре да предостави грижите за Сара на някой друг.