Не осъзнаваше, че тя плаче, докато влажните й бузи не докоснаха шията му. Не хлипания, само тихи сълзи се стичаха по лицето й, сълзи, които разбиваха сърцето му. Той бавно разтвори ръце и я помилва по косите.
— Той нарани ли те? — съумя да изговори накрая Дерек наболелия на устата му въпрос.
Сара проумя какво иска да каже с тези думи.
— Не — изхлипа тя. — Ти пристигна точно навреме. Как разбра какво се е случило? Как…
— Ще ти обясня по-късно — той не можеше да се овладее, за да й признае, че бе нападната заради него.
Сара се облегна на рамото му с пресечена въздишка, сълзите й пресъхнаха. Невъзможно й бе да повярва, че човекът, който бе нападнал тъй ожесточено лорд Гранвил, можеше да я прегръща с такава топлота и нежност. Никога не се бе чувствала така спокойна, сгушена в широките му плещи, чувствайки дъха му да прониква през косите й. Бе я обгърнал с една ръка, положил палец в трапчинката между гърдите й. Не бе правилно от негова страна да се държи с нея толкова интимно, нито пък тя трябваше да му позволява това, ала в момента не можеше да му устои. Главата му се склони над нейната и устните му я докоснаха в нежна целувка, попивайки сълзите от миглите й.
Решително почукване по вратата извести нахълтването в стаята на Лили Рейфорд. Тя се шмугна вътре и се извърна, за да прогони групичката хора, насъбрали се около портала.
— Вървете си — заповяда тя. — Сега вече всичко е наред. Бих желала всеки от вас да се върне на долния етаж и да се опита да се въздържи от клюки и интригантства — тя плътно затвори вратата зад гърба си я втренчи поглед към двойката в леглото.
— Проклятие — промърмори тя и се пресегна да запали нощната лампа.
Като съзнаваше скандалността на ситуацията, Сара направи опит да изпълзи от скута на Дерек. Той я положи под завивките, загърна я внимателно и приседна на крайчеца на леглото край нея.
Погледът на Лили пробяга от разстроеното лице на Сара към безстрастното изражение на Дерек.
— Тази мръсна свиня Гранвил — просъска тя. — Винаги съм знаела, че е похотливо животно, но да се осмели да нападне мой гост под собствения ми покрив… Алекс в момента го прогонва от имението и сигурна съм, че никой повече не ще го приеме в обществото на тона. Това може само да ви радва — тя поднесе чаша уиски на Дерек. — Не зная кой повече от двама ви се нуждае от него.
Той го предложи на Сара, която предпазливо вдъхна мириса му и поклати глава.
— Не…
— Пийни си малко заради мен — нежно настоя той.
Тя сръбна малка глътка и се закашля, сякаш течността прогори гърлото й.
— Уф! — Сара направи гримаса при отвратителния му вкус. Внимателно отпи друга глътка, после още една.
Дерек върна уискито в ръката й, щом тя се опита да му го подаде.
— Пий.
Лили придърпа един стол до леглото и седна до тях. Свали корделата със скъпоценни камъни от главата си и разсеяно потърка слепоочията си. Щом долови разтревожения поглед на Сара, тя изписа на лицето си кисела усмивка.
— Е, вече преживя първия си скандал. Но не се тревожи, Дерек и аз сме печени в тия неща. Ще се погрижим за всичко.
Сара кимна колебливо и поднесе чашата с уискито към устата си. Колкото повече отпиваше от парливата течност, толкова по-лесно й бе да преглъща, докато се почувства замаяна и затоплена, сякаш горещината извираше от самото й тяло.
Отначало си мислеше, че въобще няма да може да заспи, ала скоро бушуващите в ума й мисли бяха укротени и настъпи изтощението. Дерек и Лили започнаха тихо да си говорят, отправяйки безгрижни забележки за бала, за гостите, даже за времето.
Дерек снижи гласа си като забеляза въздействието на уискито върху Сара. Постепенно очите й се притвориха и тя леко се прозя. Дишането й стана равно и дълбоко. Приличаше на дете, сгушено под завивките, с разпилени върху възглавницата къдрици и дълги мигли, засенчващи бузите й. Уверен, че вече е заспала, Дерек помилва ръката й, като се удивляваше на мекотата на кожата й.
Лили го наблюдаваше изумена.
— Ти я обичаш. До този момент си въобразявах, че това никога не би могло да се случи с теб.
Той замълча, неспособен да признае истината. Лили заговори отново:
— Тя се намира в сериозна опасност, Дерек.
— Не, дойдох навреме. Той нищо не й е причинил.
Въпреки че Лили шепнеше, това не променяше остротата на гласа й.
— Помисли си, Дерек. Няма значение дали Гранвил наистина я е изнасилил или не. Никой не ще я пожелае вече. Никой не ще повярва, че не е осквернена. Слуховете ще стигнат до селото й. Хората ще клюкарстват и ще я тормозят до края на живота й. Майките ще пазят децата си настрани от „порочното й влияние“ — тя ще се превърне в несретница. Нямаш представа колко назадничави, зли и плиткоумни са тия хора. Израснала съм на село, зная какво е там. Ако някой мъж прояви благоволение да се ожени за нея, ще я счита за „стока от втора ръка“. Тя ще трябва да му бъде благодарна до края на живота си и да понася всякакви оскърбления от негова страна. Боже мой, защо я поканих тук!