— Защо? — хладно я запита той.
— Ами откъде можех да предположа, че на Гранвил ще му хрумне подобно безобразие?
Дерек мъчително преглътна и сведе обвинителния си поглед. Извърна очи към спящото невинно създание до себе си и погали кичур от косата й.
— Кажи ми какво да правим сега.
— Нима искаш да гледат отново на Сара като на почтена жена! — Лили безпомощно сви рамене. — Ще й намерим някого, за когото да се омъжи. Колкото по-скоро, толкова по-добре — тя му хвърли саркастичен поглед. — Имаш ли предвид някой кандидат?
Сара се събуди рано и се вгледа с безизразен поглед към непознатия таван. Нужни й бяха няколко минути, за да си припомни къде се намира. Потърка очи и отчаяно простена. Остра болка пронизваше слепоочията й. Гадеше й се силно. Внимателно изпълзя от леглото и затърси сивата си рокля. Когато напълно се облече и пристегна косите си на кок зад тила, позвъни на камериерката. Франсоаз цъфна на вратата с толкова съчувствено изражение, че нямаше съмнение по въпроса, че французойката е разбрала всичко за предишната вечер.
Бледа, ала възвърнала самоконтрола си, Сара леко й се усмихна.
— Франсоаз, нуждая се от помощта ти да опаковам багажа си — тя посочи към дрехите си. — Тръгвам си за дома колкото е възможно по-скоро.
Камериерката нещо забърбори, посочи към вратата и спомена името на Лили Рейфорд.
— Графинята иска да ме види, така ли? — попита слисана Сара.
Франсоаз положи грижливо старание да проговори на английски:
— Ако обичате, мадмоазел…
— Разбира се — пророни Сара, въпреки че нямаше желание да разговаря с Лили или който и да било друг тази сутрин. По-скоро би се прокраднала незабелязано сред домакините и гостите и би се опитала да забрави завинаги за посещението си в Рейфорд Парк.
Къщата бе спокойна. Сара последва Франсоаз към източното крило, където се намираха частните апартаменти на Рейфордови. В девет часа сутринта повече от гостите си почиваха. Единствено слугите бяха на крак и триеха праха, носеха наръчи от подпалки, чистеха решетките на камините и подклаждаха огън.
Франсоаз я поведе към малка дневна, декорирана в белезникави и светлосини нюанси, изпълнена с елегантна мебелировка с дизайна на Шератон. Камериерката й отправи окуражителна усмивка и си тръгна. Сара влезе в празната стая и се загледа в масичката с форма на полумесец, облегната до стената. Върху нея бяха поставени украшения от нефрит, слонова кост и детски играчки — малки животни, направени от небесносини полускъпоценни камъни. Сара взе в ръце малко слонче и го заразглежда внимателно. Изведнъж се сепна от гласа на Дерек Крейвън зад гърба си.
— Как се чувстваш тази сутрин?
Сара постави на масичката гравираното бижу и бавно се извърна.
— А-аз… очаквах Лили.
Изражението на Дерек издаваше, че не е мигнал цяла нощ. Сара даже се съмняваше, че се е преобличал — дрехите му бяха изпомачкани. Черната му коса бе в пълен безпорядък, сякаш бе прокарвал пръсти през нея стотици пъти през нощта.
— Работата е в това, че Лили малко ще ти е от полза. Само аз мога да ти помогна.
Сара го изгледа озадачена.
— Не се нуждая от помощта на никого. Тръгвам си тази сутрин и… Какво държиш в ръката си?
— Списък — внезапно придобил делово изражение, Дерек се приближи към нея и отмести играта от гравирани фигурки настрана. Положи листа на масата, приглади го с ръка и й кимна да надникне в него.
— Това са двадесетте най-високопоставени свободни мъже в Англия, изброени по предпочитание. Ако никой от тях не ти хареса, ще разширим списъка, макар че тези са най-подходящите по възраст и по характер…
— Какво? — Сара отправи към него невярващ поглед. — Опитваш се да ме омъжиш? — тя избухна в луд смях. — Защо, за Бога, ми предлагаш тия мъже?
— Избери си някое име. Скоро ще имаш човека.
— Сега ли?