— Няма мъж в Англия, който да не ми дължи благодарност за някоя услуга.
— Мистър Крейвън, няма нужда… това е абсурд.
— Нямаш друг избор — отряза я той безцеремонно.
— Не, имам! Мога да си избера за съпруг всекиго, щом се върна в Грийнууд Корнърз — мястото, на което принадлежа — той се опитваше да й пробута списъка, ала тя се отдръпна настрана.
— Няма да погледна ничие име. Не познавам никого от тези господа. Не желая да се омъжвам за непознат, само заради благоприличието. Репутацията ми не означава нищо за… мен или за когото и да било, наистина.
— Новините за случилото се скоро ще стигнат до селото. Знаеш как ще започнат да те одумват.
— Не ме е грижа какво ще говорят за мен. Аз зная истината и това ми стига.
— Дори и ако скъпоценният ти мистър Кингсууд повярва, че си осквернена жена?
Мисълта за това я накара да потрепери, представи си как Пери и майка му се отнасят към нея с презрително съжаление… ала кимна решително.
— Ще понеса всяко бреме, което Бог ми е отредил. По-силна съм, отколкото си въобразявате, мистър Крейвън — хладно произнесе тя.
— Не е нужно да си силна. Избери си някое име. Всеки от мъжете, изброени в списъка, има средствата да поддържа живота ти и този на родителите ти в охолство.
— Не ме е грижа за охолството. Все още мога да се придържам към принципите си. И не желая да стана разменна монета за някой нежелан кандидат, само за да спася честта си.
— В тия времена хората нехаят за принципите.
Тя придобиваше все по-голяма смелост и спокойствие пред лицето на нарастващото му нетърпение.
— Мога сама да се справя със себе си. И никога няма да се омъжа за човек, когото не обичам.
Дерек скръцна със зъби.
— Всеки друг може!
— Но аз не съм „всеки друг“.
Като преглътна неласкателния отговор, Дерек се помъчи да запази хладнокръвие.
— Би ли погледнала поне това? — попита той през стиснати зъби.
Тя се приближи до него и втренчи поглед в чисто изписания лист, като прочете най-отгоре името на лорд Тавишмън.
— Виконт се пише с „ес“ — промърмори тя. Нетърпелива гънка набразди челото му.
— Какво мислиш за него? Танцувахте няколко пъти заедно миналата вечер.
— Харесва ми, ала… сигурен ли сте, че той наистина е най-високо издигнатият ерген в Лондон? Трудно ми е да повярвам.
— Тавишмън е млад, образован, интелигентен, топлосърдечен — и има годишен доход, от който пръстите ме засърбяват. Той е най-добрият улов, който някога съм срещал — Дерек изписа на лицето си неискрена, неестествена усмивка. — Мисля също, че харесва книгите. Чух го веднъж да говори за Шекспир. Ти би желала да се омъжиш за някой, който се интересува от литература, нали? Освен това е красив. Висок… със сини очи… без белези от шарка по лицето…
— Косата му е твърде олисяла.
Дерек изглеждаше обиден, примамливата му, увещаваща усмивка помръкна.
— Но има високо чело. Това е признак на благородство.
— Ако сте толкова запленен от Тавишмън, омъжете се сам за него — Сара се приближи до прозореца и му обърна гръб.
Изоставяйки всеки опит за дипломатичност, Дерек я последва, стиснал списъка в ръка.
— Избери си някого, или ще натъпча този лист в гърлото ти!
— Мистър Крейвън — произнесе тя с усилие — много мило от ваша страна да проявявате подобно пристрастие към благоденствието ми. Но е по-добре да си остана стара мома. Никога няма да намеря съпруг, който да не се отвращава от писането ми. Независимо колко благонамерен ще бъде отначало, рано или късно ще се отчае от навика ми да занемарявам съпружеските си задължения, за да работя върху своите романи…
— Все някога ще привикне към този начин на живот.
— Ами ако не се получи? Какво ще стане, ако завинаги ми забрани да пиша? За нещастие, мистър Крейвън, жената е под властта на прищевките на съпруга си. Как можете да предположите, че бих доверила живота и щастието си на някакъв непознат, който няма да се отнася към мен с нужното уважение?
— Ще се отнася към теб като към кралица — мрачно произнесе Дерек. — Или ще отговаря за противното пред мен.
Тя го прониза с насмешлив поглед.
— Не съм толкова наивна, мистър Крейвън. Щом принадлежа на друг мъж, ще сте безпомощен да направите каквото и да е за мен.
Страните на Дерек поаленяха.
— Всичко, което ти предлагам, е по-добро, отколкото да се завърнеш в онази воняща дупка, твоето село, и да живееш сама, презирана от всекиго.