— И какво възнамерявате да сторите, за да ме възпрете? — ласкаво го запита тя.
— Аз ще… — Дерек се спря насред думите си с отворена уста. Нито физическото насилие, нито принудата или заплахата от финансова разруха не бяха подходящи за увещание. Сара нямаше хазартни дългове, скандално минало — нищо, което биха използвали срещу нея. Освен това, бе неподатлива на подкупничество в какъвто и да било вид. Той считаше разнообразните възможности за изход от ситуацията. — Ще затворя издателството ти — заплаши я накрая той.
Тя го вбеси с усмивката си.
— Не пиша, за да бъда публикувана, мистър Крейвън. Пиша, понеже обичам да редя думите на лист хартия. Не печеля много от продажбата на романите си, ала мога да се занимавам с различни работи в селото и да пиша за собствено удоволствие — изправена лице в лице срещу застрашителното му мълчание, Сара почувства, че временната й развеселеност помръква. Взря се в светлозелените му очи и проумя причината за неудобството му. Той бе решен да намери друг мъж, който да се грижи за нея, ала това не го възпираше от желанието му да я притежава.
— Дълбоко ценя загрижеността ви, ала не виждам причина за тревоги. Не бива да се чувствате отговорен за мен. Това, което се случи, не бе по ваша вина.
Дерек пребледня, сякаш му бе ударила шамар, вместо да му благодари. Капчици пот оросиха челото му.
— Всичко бе изцяло по моя вина — грубо изрече той. — Преди известно време имах любовна афера с лейди Ашби. Гранвил те нападна, понеже тя го е помолила да го направи, от желание да се погаври с мен.
Страните на Сара придобиха пепелен цвят. Измина близо половин минута, преди да му отговори.
— Разбирам — промърмори тя. — Добре… това потвърждава всичко, което съм слушала за лейди Ашби. И въпреки че е трябвало да проявите повечко здрав разум, преди да се свържете с такава жена, вината е нейна, а не ваша — тя сви рамене и се усмихна боязливо. — Освен това, съумяхте да спрете Гранвил навреме. Винаги ще ви бъде благодарна за това.
Дерек я мразеше в момента заради милото й всеопрощение. Затвори очи и потърка слепоочията си.
— По дяволите, какво искаш от мен?
Влагата по челото му се превърна в ситни капчици, сърцето му биеше все по-учестено. Никога не си бе представял, че ще изпадне в подобно състояние. Какво би станало, ако се опиташе да направи крачка напред още веднъж? Навярно отново би се провалил.
Сара бе приковала поглед към него, очаквайки отговора му за сторилата й се безкрайно време минута. Страхуваше се да промълви и една дума, цялото й тяло бе напрегнато от очакване. Внезапно той се приближи към нея, взе я в ръце и я притисна до лудо биещото си сърце. Прошепна в ухото й с нисък и решителен глас.
— Омъжи се за мен, Сара.
— Сигурен ли сте? — промълви тя. — Няма ли да си вземете думите обратно?
— Ти каза, че го желаеш — промърмори той — след като винаги си знаела най-лошото за мен. Тогава, поеми отговорността за това.
Сара се сгуши в топлината на шията му.
— Да, мистър Крейвън — прошепна тя. — Ще се омъжа за вас.
Глава девета
Когато научи за годежа, Лили Рейфорд бе вън от себе си от радост. Тя веднага запрелива от всевъзможни планове.
— Трябва да ни позволиш с Алекс да ти направим истинска сватба, Сара. Нещо малко и елегантно в параклиса на Рейфорд Парк или в къщата ни в Лондон.
— Благодаря ти — отвърна колебливо Сара, — но мисля, че би било по-добре да се венчаем на село — тя въпросително погледна Дерек, за да види как ще реагира на тази идея.
Изражението му бе непроницаемо, ала той отговори с готовност:
— Както пожелаеш.
Сега, когато скокът беше извършен, не го интересуваха подробностите — къде, как, дори кога. Имаше значение единствено това, че Сара вече изцяло му принадлежеше… и той щеше да заплати всякаква цена, за да я задържи.
Лили продължи възбудено:
— Тогава ще дадем прием за вас. Имам множество чудесни, уважавани във всяко отношение приятели, с които ще ви запозная. Междувременно ще те заведем в къщи с една от каретите ни, Сара, а Дерек може да остане тук и да си поговори с Алекс…
— Боя се, че плановете ти няма да се осъществят — прекъсна я Дерек. — Сара и аз заминаваме начаса. С моята карета.
— Заедно? — слисана го изгледа Лили и поклати глава. — Не можете да го направите. Давате ли си сметка какво ще кажат хората, когато разберат, че и двамата сте си отишли?