— Нищо повече от това, което вече са наговорили — той собственически обгърна раменете на Сара.
Лили изопна стройното си тяло тъй високо, колкото бе възможно и забърбори с резкия тон на гувернантка, която защищава своята подопечна:
— Къде възнамерявате да отидете?
Дерек бавно се усмихна.
— Изобщо не е твоя работа, циганко — без да обръща внимание на разпалените й протести, той погледна годеницата си и подигравателно вдигна вежди.
Щом срещна святкащия поглед на зелените му очи, Сара проумя, че той смята да я заведе в Лондон и да я задържи при себе си за през нощта. Нервите й звъннаха тревожно.
— Струва ми се, че не е желателно… — дипломатично започна тя, но той рязко я прекъсна:
— Иди да си стегнеш багажа.
О, арогантността. Ала тя бе част от онова, заради което го обичаше — непоколебимата му решителност да получи всичко, което пожелае. Само слепият, всепоглъщащ инат му бе помогнал да изпълзи от калта. Сега, когато перспективата да се ожени за нея му бе достъпна, той възнамеряваше да си я осигури, като я компрометира напълно. След тази нощ нямаше да има връщане назад. Сара се вторачи в широката му гръд, усещайки тежестта на ръката му върху раменете си, лекото потупване на палеца и показалеца му по врата си. Впрочем… колкото и да бе осъдително, тя желаеше същото.
— Дерек — произнесе Лили със стоманен глас — няма да ти позволя да принудиш бедното дете да извърши нещо, за което не е подготвено…
— Тя не е дете — пръстите му около врата на Сара се стегнаха. — Кажи й какво мислиш по въпроса, Сара.
Сара безпомощно вдигна глава и впери поглед в Лили, страните й силно поаленяха.
— Аз… тръгвам с мистър Крейвън — нямаше нужда да поглежда Дерек, за да разбере, че се усмихва доволно.
Лили кратко въздъхна.
— Цялата ситуация е твърде неблагоприлична.
— Лекция на Разюзданата Лили върху неприличното поведение — присмя се Дерек, наведе се и целуна старата си приятелка по челото. — Запази я за друг път, циганко. Искам да се махна, преди някой да се е събудил.
По време на пътуването до Лондон Дерек подканваше Сара да му разкаже за годежа си с Пери. Тя неловко извърташе, тъй като не желаеше да говори лошо зад гърба на бившия си годеник.
— Всичко вече е минало — предпочитам да избегнем темата за Пери.
— Искам да разбера как разтрогнахте годежа си. Доколкото зная, заплел съм се в любовна разправия и ти ще хукнеш обратно при него, щом димът се разсее.
— Как можеш да си го помислиш!
— Защо не? — тонът му бе опасно спокоен.
Сара смръщи вежди, въпреки че вътрешно се забавляваше. Едрото, мощно мъжествено създание до нея едва сдържаше ревността си, явно копнееше да влезе в двубой с невидимия си съперник.
— Няма много за разказване — равнодушно произнесе тя. — Неприятностите започнаха още в момента, когато Пери ми направи предложение. Макар че отначало бяхме щастливи, скоро открихме, че не си подхождаме. Пери ми заяви, че не съм същата жена, която е познавал цял живот. Отвърнах му, че съм се променила и че е прав. Никога преди не бяхме спорили, ала внезапно се оказа, че по нищо не можем да постигнем съгласие. Боя се, че го направих много нещастен.
— Значи си му наприказвала доста неща — изкоментира Дерек, видимо доволен. Доброто му настроение се възвърна, той се пресегна и фамилиарно я поглади по бедрото. — Добре си направила. Обичам нахаканите жени.
— Да, но Пери не ги харесваше — тя отстрани опипващата му ръка. — Той иска жена, която би му позволила да й се налага. Основното му желание бе да спра да пиша, да напълня дома с деца и да прекарам остатъка от живота си във всеотдайни грижи за него и за майка му.
— Селяндури — отбеляза незлобливо Дерек, изразявайки типичното презрение на кокни към простоватите провинциални хора. Придърпа я в скута си, като пренебрегна опитите й да се освободи. — Каза ли му за мен?
— Мистър Крейвън! — запротестира тя срещу желязната хватка на ръцете му около бедрата си.
Той я прегърна. Лицата им бяха много близо едно до друго, носовете им почти се докосваха.
— Каза ли му?
— Не, разбира се, че не! Опитвах се изобщо да не мисля за теб — през притворените си очи Сара наблюдаваше смуглата вдлъбнатинка на шията му. Раздразнен от цивилизованото пристягане на вратовръзката си, той бе разхлабил колосаната тъкан и бе разкопчал горното копче на бялата си риза. — Мечтаех за теб — призна накрая тя.