Дерек поглади кестенявите й къдри и привлече главата й по-близо до своята.
— И какво правех в мечтите ти? — попита той, докосвайки я с устни.
— Преследваше ме — призна тя с приглушен шепот.
Чудесна усмивка цъфна на лицето му.
— И хванах ли те?
Преди още да му е отвърнала, той жадно прилепи устни до нейните. Притворила очи, Сара не възрази, когато той взе китките й и обви ръцете й около шията си. Той обтегна крак върху седалката. Впримчена в клопката на мощните му бедра, тя нямаше друг избор, освен да простре тялото си върху твърдата му плът. Бавно, лениво, той я замилва и зацелува, изтръгвайки сочно удоволствие от всеки нерв. Плъзна ръка под корсажа й, но дебелата вълнена тъкан оказа съпротива. След като опитът му да достигне до гърдите й не успя, той отмести къдрица от косата й и прокара устни по шията й. Тя застина на място, неспособна да сдържи стона си на удоволствие. Каретата се люшна и ударът още по-силно притисна телата им.
Дерек почувства, че наближава граничния миг, след който връщане назад няма. С мъчителен стон отдели чувственото тяло на Сара от своето и я задържа настрана, докато се бореше да се измъкне от пурпурната мъгла на желанието.
— Ангел — с дрезгав глас промълви той и я тласна към отсрещната седалка. — Ти… по-добре стой там.
Слисана, Сара едва не се свлече на пода.
— Но защо?
Дерек сведе глава и прокара пръсти през черната си коса. Сепна се, щом усети ръката й да гали врата му.
— Не ме докосвай — изрече той по-грубо, отколкото бе желал.
Вдигна глава и впери поглед в озадаченото лице на Сара с крива усмивка.
— Съжалявам — промърмори той. — Но ако не се отместиш, сладурче, ще трябва незабавно да навириш пети.
Те потайно се вмъкнаха в клуба на Крейвън през страничната врата, ревностно охранявана от Джил.
— Мистър Крейвън — произнесе почтително той и извърна поглед от посетителката, проявявайки такт. Ала сивата пелерина, която тя носеше, му бе смътно позната. Внезапно разпознал дамата, Джил радостно възкликна:
— Мис Филдинг! Мислех, че никога вече няма да ви видя тук! Върнахте се за още изследвания, да?
Сара пламна и се усмихна, не знаеше какво да отговори.
— Здравей, Джил.
— Да кажа ли на Уърти, че сте тук? Той положително би искал да знае…
Дерек го прекъсна хапливо:
— Ще позвъня на проклетия си слуга, щом пожелая да го зърна. Точно сега не искам да ме безпокоят. Ако служителите бъдат известени за присъствието й, всички ще се стълпят около нея за броени минути.
Нямаше настроение за импровизирани чествания по случай завръщането на Сара Филдинг. Бе я довел тук да прекарат времето си в интимно уединение.
— О, да, мистър Крейвън! — очите на Джил се разшириха от изумление, щом подразбра същността на проблема. Той благоразумно си затвори устата и се върна на поста си.
Дерек поведе Сара към апартаментите над клуба. Щом се озоваха сред множеството отделни стаи, тя се спря и любопитно се огледа наоколо.
— Изглежда по-различно — заяви Сара. — Всъщност, с много по-голям вкус.
Пищните тъмнолилави драперии бяха заменени със светлосин, пастелен нюанс, гравираната с кожа позлата на стените — с блестяща боя в слонова кост. На мястото на ориенталския килим със сложни плетеници на пода бе постлан елегантен мокет с типично английски десен на цветя.
— Промених някои неща, след като си отиде — сухо отбеляза Дерек, като си мислеше за всички съсипани мебели и тъкани по време на отсъствието й. Желал я бе тъй отчаяно, че можеше да притъпи болката си с безчислен брой бутилки джин и с разрушаването на всичко пред очите си. Сега тя бе тук. Казваше, че го обича. Изведнъж ситуацията му се стори толкова фантастична, че се побоя, да не би да се намира в пиянски сън, от който ще се събуди в тъпо вцепенение и ще открие, че я няма.
Сара бродеше от стая в стая, отбелязваше всички промени, а той бавно я следваше. Щом стигнаха до спалнята, Дерек се смути от тягостното мълчание, възцарило се помежду им. Бе свикнал с предизвикателни сцени, с прелъстителни усмивки, с опитни партньорки. Никоя от жените, които бе познавал, не бе обременявана от задръжки, потиснатост или скромност. А Сара мълчеше смутено и с вдървени движения се приближи до една ваза с цветя, поставена на бронзова масичка. Внезапно Дерек изпита непривичен пристъп на угризение. Импулсът му да я доведе тук бе себичен. Трябваше да я остави да се върне при семейството си. Постъпил бе като закоравял негодник, не й бе предоставил никаква възможност за избор…