— Винаги ли е толкова неловко? — попита тя с нисък, одрезгавял глас.
Дерек се извърна и зърна бяла роза в ръцете й. Взела я бе от букета оранжерийни цветя. Пръстите й нервно се ровеха из нежните листенца.
— Чудесно е да имаш рози през януари — промърмори тя. — Нищо на света не притежава такъв удивителен аромат.
Тя бе тъй невинна и красива със спускащите се покрай лицето непокорни къдри. Той би искал да я нарисуват така, застанала край масичката с обърната към него глава и с бялото цвете в ръце.
— Дай ми я — каза той.
Тя се подчини, приближи се към него и му подаде розата. Той сключи пръсти около закръглената главичка на цветето и леко го дръпна, като откъсна листчетата от хлабавите им гнезда. Захвърли оскверненото стъбълце и разтвори шепа над леглото. Листчетата се пръснаха като ароматен дъжд. Сара рязко си пое дъх и го загледа като хипнотизирана.
Дерек се пресегна към нея и пое лицето й в големите си ръце. Ухаещата му на рози длан затопли бузата й, устните му докоснаха нейните. Той леко всмукваше от аромата им, докато се открехнаха и позволиха хитро нахлуване на езика му. Ръцете, обхванали лицето й се плъзнаха надолу по гърба и ханша й, наслаждавайки се на формите на тялото й, обвито в дебелата пелерина. Сара се притисна до него и обви раменете му. Последва дръпване на панделката, която придържаше косата й и вълниста завеса от червеникавокафяви къдри се спусна по гърба й. С доволно ръмжене Дерек зарови пръсти в тях, милваше ги, разрошваше ги, притискаше ги с шепи към лицето си.
Сара усети в гърлото си пърхането на сърцето си, щом Дерек посегна да разкопчае вълнената й рокля. Тя не помръдна под опитните му пръсти даже когато роклята й се свлече на пода и откри смачканото й бельо и акуратно закърпените памучни чорапи. Бавно Дерек се отпусна на колене пред нея, притегли тялото й към лицето си и тежко задиша. Сара се изви като попарена и положи малките си ръце на раменете му.
Дерек пъхна пръсти под края на ризата й, напипа ластика на пликчетата и ги смъкна до глезените, последвани от чорапите й. Ръцете му милваха голите й нозе, пръстите му потъваха в долчините под коленете й, плъзгаха се нагоре по бедрата хъм ханша й. Сара извиваше тяло от притеснение, но разрешаваше ласките… докато не усети устата му да нахлува между бедрата й и езикът му да преминава по кожата й подобно изгарящ факел. Отскочи от него и отстъпи назад, опирайки се о ръба на леглото. Втренчи поглед в него, с разширени от изненада очи.
За момент Дерек изпита смущение, равно на нейното. Бе я изплашил. Дявол да го вземе… мислеше той и за пръв път в живота си се почуди как да се люби като джентълмен. Опитваше се да обуздае страстта си, а Сара му отправи извинителен поглед. Тайничко спусна дълги кичури коса пред себе си, прикривайки полуголото си тяло. Дерек заподозря, че тя може да избяга и започна да разкопчава ризата си.
Сара се опря на масивното легло, благодарна за опората. Паника като вихър мина през нея, щом Дерек съблече бялата си риза. Отмести поглед към пода като видя колко страховито бе тялото му — мускулест торс, гърди, покрити с гъсти черни косми. Сребристи белези набраздяваха кожата му — последица от живота в бордеите. Бе човек с богат жизнен опит. Всичко, което за нея бе ново и плашещо, за него се оказваше баналност. Любил се бе с безброй жени, на които този акт бе толкова познат, колкото и на него. Как би могъл да не остане разочарован от нея?
— Правил си го много пъти преди, нали? — промълви тя и плътно затвори очи.
Дочу как панталоните му се свлякоха на пода.
— Никога с жена, която… — той замълча и се прокашля. — Никога с жена като теб — босите му нозе зашляпаха по пода към нея.
Сара потрепери, когато ръцете му се плъзнаха по талията й и я привлякоха. Топлината на кожата му проникна през тънката й риза. Бе силно възбуден. Слабините му пулсираха, сърцевината на мъжеството му бе втвърдена и обтегната срещу нея.
— Отвори очи — промълви той. — Няма от какво да се страхуваш.
Сара направи усилие да се подчини и втренчи поглед право в гърдите му. Сърцето й туптеше толкова силно, сякаш се блъскаше в ребрата.
Сякаш прочел мислите й, Дерек сведе уста към косите й и здраво я прегърна.
— Сара… Ще се грижа за теб. Никога няма да ти причиня болка или да те насилвам да вършиш неща, които не искаш — той дълбоко, си пое въздух и добави неохотно. — А ако желаеш да спрем, кажи ми. Навярно няма да бъда мил с теб. Но ще почакам.
Тя никога нямаше да проумее колко много му струваха тези думи. Той вървеше срещу природата си, като се отказваше от нещо, за което жадуваше тъй страстно. Би лишен от толкова въжделени мечти в младостта си, което го бе направило себичен до мозъка на костите. Ала нейните нужди бяха придобили твърде голяма ценност за него, любовта й — твърде скъпа, за да рискува.