3
По пътя към работата, Рик Декард, подобно на неимоверно много жители се спря пред витрината на един от най-големите магазини за животни в Сан Франциско. От една плексигласова изкуствено затопляна клетка в средата на ширналата се по протежението на сградата витрина, наперен щраус отвърна на погледа му. Птицата, ако се съди по окачената на клетката табелка, бе докарана току що от зоопарка в Кливлънд. Това беше единственият екземпляр по цялото Западно крайбрежие. След като му се полюбува, Рик сведе мрачен поглед към табелката с цената. После закрачи към Съдебната палата на Ломбард стрийт и когато пристигна установи, че е закъснял за работа с половин час.
В момента, в който отключваше вратата на своя кабинет го повика началника Хари Брайън, рижекос мъжага с щръкнали уши, умни, проницателни и всезнаещи очи и провиснали дрехи.
— Чакам те в девет и тридесет в кабинета на Дейв Холдън. — Инспектор Брайън прелисти няколко страници с печатен текст в една папка. — Холдън, — продължи той със зареян поглед, — лежи в болницата „Моунт Цион“ с дупка от лазерен пистолет в гърба. Ще излезе от там най-рано след месец — с други думи докато не зарасне присаденият по време на операция гръбначен прешлен.
— Какво е станало? — запита Рик. По гърба му полазиха тръпки. До колкото си спомняше, до вчера старшият наемен ловец на участъка беше в отлично състояние. В края на работния ден Рик го видя да потегля със своя хелимобил към престижния пренаселен квартал под Ноуб хил, където държеше апартамент.
Брайън промърмори още нещо през рамо и изчезна. Рик остана сам.
Миг по-късно, докато влизаше в кабинета, зад гърба му се разнесе гласът на Ан Марстън, неговата секретарка.
— Мистър Декард, научихте ли какво е станало с Холдън? Застреляли са го — тя го последва в кабинета, където цареше пълна бъркотия и побърза да включи въздушния филтър.
— Да — разсеяно кимна той.
— Сигурно го е направил някой от новите, свръхинтелигентни андроиди, които започна да произвежда „Роузен асосиейшън“. Имахте ли възможност да се запознаете с тяхната рекламна брошура и техническите данни? Новият мозък от типа Нексъс-6, който използват в момента е в състояние да избира сред два трилиона комбинации и разполага с над десет милиона неврални връзки — тя снижи глас. — Пропуснахте видеоразговора тази сутрин. Научих от мис Уайлд, че се е състоял точно в девет часа.
— Някой се е обаждал? — запита Рик.
— Мистър Брайън се свърза с руския отдел на УЪРЛДПОЛ. Предложи им да се присъединят към една нота до Източното управление на „Роузен асосиейшън“.
— Хари все още ли се надява, че ще спре излизането на пазара на Нексъс-6. — Декард не беше особено изненадан. Почти веднага след появата на първите съобщения за изпитанията и характеристиките на новия прототип андроид през август 1991, онези полицейски служби, които се занимаваха с преследването на избягали хуманоидни роботи вдигнаха протестен шум.
— Съветската полиция едва ли ще успее да направи нещо повече — заяви той. От юридическа гледна точка, производителите на Нексъс-6 се намираха под колониалния закон, тъй като основните производителни мощности бяха разположени на Марс. — Не ни остава нищо друго, освен да приемем новия прототип за факт — продължи Декард. — Винаги е ставало така, след появата на поредния усъвършенстван изкуствен мозък. Спомням си какъв вой се надигна, когато хората на Съдърмен показаха на една изложба през ’89 модела Т-14, който сега вече се смята за остарял. Всички полицейски служби твърдяха, че не съществува достатъчно усъвършенстван тест, който да разпознава андроида, в случай, че проникне нелегално на Земята. В интерес на истината, тогава бяха прави. — Декард си спомни, че в продължение на една година над петдесет андроида бяха успели да се промъкнат на Земята. Едва след разработването на емпатичния тест на Войт в Павловския институт в Русия започнаха да ги ловят. Този тест и досега оставаше незаменим в работата.
— Интересува ли ви какво отвърнаха от руската служба? — запита мис Марстън. — И това научих. — Луничавото й лице блестеше от гордост.
— Предполагам, че Хари Брайън ще ми го предаде — отвърна Рик. Чувстваше раздразнение, знаеше, че служебните клюки винаги накрая се оказваха истина. Той седна зад бюрото и затършува в едно чекмедже, докато мис Марстън най-сетне схвана какво й намекват и излезе.
Рик извади от чекмеджето един захабен и измачкан хартиен плик. После се облегна назад в креслото и започна да рови в плика, докато най-сетне намери онова, което търсеше — пълна техническа информация за Нексъс-6.
Още първите редове потвърдиха изявленията на мис Марстън. Нексъс-6 притежаваше два трилиона мозъчни компонента, плюс възможност за избор сред близо десет милиона мозъчни функции. За по-малко от половин секунда, андроид снабден с подобна мозъчна структура беше в състояние да възприеме всяка една от четиринадесетте базисни поведенчески реакции. Нито един тест за интелигентност не можеше да бъде пречка за подобен андроид. Всъщност, още с появата на първите усъвършенствани модели на изкуствен интелект през седемдесетте повечето андроиди успешно преминаваха през тестовете за интелигентност.