— „Щастливото куче“ — обяви мъжки глас и след секунда на екрана се появи ухилено лице. Някъде отзад се чуваха разнородни животински звуци.
— Интересувам се от щрауса, който държите на витрината — заговори Рик, като побутваше пепелника на бюрото. — Каква е първоначалната вноска за него?
— Само за миг — отвърна продавачът и се зае да драска нещо пред себе си. — Една трета от цената — обяви той. — Мога ли да попитам, сър, възнамерявате ли да предложите досегашното си животно?
— Още не съм решил — изсумтя Рик.
— Бихме могли да ви предложим щрауса на изплащане — примерно за тридесет месеца — продължи продавачът. — При възможно най-ниската лихва от шест процента на месец. Това означава месечна вноска от…
— Според мен, трябва да снижите основната цена — събра сили Рик. — Свалете с две хиляди и направо ще ви предложа сумата в брой. — „Дейв Холдън — мислеше си той — е извън играта. Това значи, че ще има пари… стига разбира се да се появи и някаква задача през идния месец.“
— Но, сър, — възрази продавачът, — цената, която искаме вече е с хиляда долара по-ниска от каталожната. Проверете в Сидни. Ще почакам, искам сам да се убедите, че нашата цена е справедлива.
„Божичко, — помисли си Рик, — те въобще не мислят да отстъпват.“
Той извади каталога от джоба си и плъзна пръст по страниците — щраус — пол — възраст — здравно състояние — неупотребяван — цена.
— Неупотребяван, мъжки, млад, в добро здраве — информира го продавачът. — Трийсет хиляди долара. — Той също бе разтворил своя Сидни. — Нашата цена е точно с хиляда долара по-ниска. А сега, за вашата вноска…
— Ще помисля — прекъсна го Рик, — и отново ще ви потърся.
Той понечи да затвори.
— А вашето име, сър? — запита разтревожено продавачът.
— Франк Мериуел — отвърна Рик.
— Адресът ви, мистър Мериуел? В случай, че не съм тук, когато ме потърсите.
Декард измисли някакъв адрес и затвори набързо.
„Каква невероятна цена — мислеше отчаяно той. — И въпреки това хората ги купуват. Значи някои все пак имат такива пари.“
Той отново включи видеофона и нареди със строг глас:
— Мис Марстън, ако обичате дайте ми външна линия. И не подслушвайте, разговорът е поверителен. — Рик впери поглед в нея.
— Разбрано, сър — отвърна мис Марстън. — Можете да набирате.
Рик набра по памет номера на работилницата за фалшиви животни, откъдето бе закупил овцата. На екрана се появи мъж в бяла престилка.
— Доктор МакРей — представи се той.
— Обажда се Декард. Колко струва един електрически щраус?
— О, мисля, че бихме могли да се споразумеем за по-малко от осемстотин долара. Кога искате да ви го доставим? Ще трябва да го изработим по поръчка, в момента не разполагаме с…
— Ще ви се обадя по-късно — прекъсна го Рик, който едва сега осъзна, че часът бе девет и тридесет. — Довиждане. — Той побърза да затвори, надигна се и само след миг застана пред вратата на инспектор Брайън. В предверието го посрещнаха първата секретарка, млада, привлекателна, с дълга до кръста сребриста коса и бизнес-секретарката, която по-скоро приличаше на антично чудовище от юрския период, с изцъклен, смразяващ поглед, ужасяващо видение от задгробния свят. Нито една от двете жени не го заговори. Рик влезе в кабинета на своя началник, който в момента разговаряше с някой по видеофона, настани се в едно кресло и още веднъж прегледа характеристиките на Нексъс-6.
Чувстваше се подтиснат.
Но от друга страна, напускането на полесражението от страна на Дейв си имаше своите предимства. Стига да не се главозамайва.
4
„Може би се опасявам, — размишляваше Рик Декард, — че онова, което се случи с Дейв би могло да сполети и мен. Един андроид, достатъчно хитър за да го простреля като нищо ще ми види сметката. Не, струва ми се, че не е това.“
— Виждам, че носиш брошурата за новия мозък — рече инспектор Брайън като приключи с разговора.
— Ами да — отвърна Рик. — Слухът стигна и до мен. Колко на брой са андитата и докъде е стигнал Дейв?
— В началото бяха осем — рече Брайън като погледна в бележника. — Дейв спипа двама.
— И останалите шест все още са на територията на северна Калифорния?
— Доколкото знаем. Или поне така смята Дейв. Току що разговарях с него. Тук при мен са неговите бележки. Каза, че е записал всичко, което знае — Брайън почука с пръст бележника. До този момент с нищо не бе показал, че възнамерява да го предаде на Декард, а кой знае защо продължи да го прелиства замислено.
— В момента съм свободен — погледна го Рик. — Така че бих могъл да поема случая на Дейв.
— При разпита на заподозрените, — отвърна замислено Брайън, — Дейв използваше модифицираната шкала на Войт-Кампф. Мисля, разбираш добре, че този тест не е специфичен за новия тип мозък. Всъщност, нито един тест не би могъл да се нарече специфичен, а и без това в момента това е единственото, с което разполагаме — той потъна в мълчание. След кратка пауза продължи. — Дейв смяташе, че е напълно подходящ. Може и да е прав. Но бих ти предложил нещо, преди да се заемеш с останалите шест — Брайън отново почука с пръст по бележника. — Прескочи до Сиатъл и се консултирай със специалистите от Роузен. Накарай ги да ти демонстрират няколко екземпляра от новия тип Нексъс-6.