— Но подобно настроение, — отбеляза Рик, — е в състояние да се самоподдържа продължително време. Може би ще ти е трудно да се освободиш от него.
— Програмирала съм автоматична пренастройка три часа след началото — успокои го жена му. — Номер 481. Предчувствие за нови възможности, които ще се разкрият пред мен в близкото бъдеще, надежда за…
— Познавам добре 481 — прекъсна я той. Беше набирал тази комбинация не веднъж и много разчиташе на нея. — Слушай, — рече той, приседна на леглото, хвана я за ръце и я придърпа до себе си, — опасно е да се подлагаш на депресивно въздействие, дори с предварително зададено автоматично прекъсване. Забрави какво си програмирала за днес, аз също ще забравя. Искаш ли и двамата едновременно да наберем 104, да постоим малко в него, а след това аз ще се настроя на делови тон. Така ще имам достатъчно желание да отскоча до горния етаж и да нагледам овцата преди да тръгна на работа. И ще знам, че няма да седиш мрачна пред телевизора. — Той пусна нейните дълги, грациозни ръце, пресече просторния хол, който ухаеше едва доловимо на изпушените предишната вечер цигари и спря пред телевизора.
— Не мога да гледам телевизия преди закуска! — извика Айран от спалнята.
— Набери 888 — препоръча й Рик, докато апаратът загряваше. — „Желанието да гледаш телевизия независимо от предаването“.
— Нямам желание да набирам каквото и да е — отвърна Айран.
— Тогава набери 3.
— Не мога да набирам комбинация, която да стимулира мозъчната ми кора за набиране на комбинации! Щом нямам желание да набирам, това значи, че нямам желание да набирам и че желанието да набирам в момента ми се струва най-чуждото и отвратително нещо. Искам просто да си лежа в леглото и да гледам в пода. — В гласа й се долови униние с намек за нарастващо отчаяние и тя замря в леглото под тежестта на внезапно налегналата я почти абсолютна инерция, която се спусна като непроницаема завеса.
Рик усили звука и в стаята отекна гласът на Бъстър Приятелчето:
— „… хей, хей, приятели! Дойде време за кратка метеорологична прогноза. По данни на спътник «Монгуста» радиоактивният валеж ще достигне максимума си към обед, така че всички, които смятат да се отправят навън…“
Айран внезапно застана до него, облечена в своята дълга нощница и изключи телевизора.
— Добре, предавам се. Ще набера каквото пожелаеш — екстазен сексуален порив, толкова ми е зле, че съм готова дори на това. Но, по дяволите, какво ще промени това?
— Хайде аз да набера за двама ни — отвърна Рик и я поведе към спалнята. После застана пред нейния пулт и набра комбинация 594 — „благосклонна признателност пред превъзхождащата мъдрост на собствения съпруг по всички въпроси“. На своя контролен пулт той поиска „творческо отношение към работата и нов поглед към проблемите“, макар да не се нуждаеше от подобна стимулация. Винаги се отнасяше по такъв начин към работата си, при това без да прибягва до услугите на „пенфилда“ за изкуствена корова стимулация.
След набързо приготвената закуска — изгубил бе прекалено много време в спора с жена си — Рик пое към покрива, където „пасеше“ неговата електроовца. Беше облечен в пълната защитна екипировка — модел „Аякс“ на фирмата „Маунтибанк“. Неговата натъпкана с електроника гордост — прах в очите на съседите — преживяше, симулирайки според предварително зададената програма, че се храни.
Без съмнение, имаше и други животни на покрива, които също се управляваха от електронни елементи. Но Рик никога не си пъхаше носа в чужди работи, а и съседите не проявяваха излишен интерес за автентичността на неговата овца. Това би било връх на нетактичността. Да попиташ: „Истинска ли е вашата овца?“ би било по-обидно дори от това да се усъмниш в натуралния произход на зъбите, косата или вътрешните органи на своя събеседник.