Уейл внезапно млъкна и след малко продължи по-спокойно:
— Извинете, малко се увлякох. Исках да ви обясня, че всеки професионален мечтател има свои тип обертонове, които не би могъл да скрие. За специалиста това е като подпис върху Мечтата. А в порнографията, която ми донесохте, изобщо няма обертонове. Това е дело на обикновен човек. Може и да не е лишен от способности, но да мисли може не повече от мен и вас.
— Много хора умеят да мислят, мистър Уейл, — възрази Бърн. — Дори и да не създават Мечти.
— Точно така! — Уейл заръкомаха. — Не се сърдете на стареца. Казах „мисли“ в смисъл „мечтае“. Всеки може по малко да мечтае, както и всеки може по малко да бяга. Но ще съумеем ли ние с вас да пробягаме една миля за четири минути? Ние умеем да говорим, но това не прави от нас съставители на тълковни речници, нали? Ето ви пример: когато мисля за бифтек, в съзнанието ми възниква просто думата. Ако вашето образно възприятие е по-развито, вие ще можете да си представите и препечена коричка, и лук, и запечен картоф. А истинският Мечтател… Той вижда бифтека, помирисва го, усеща вкуса му… изобщо всичко, свързано с него, дори жаравата, дори как ножа разрязва месото и стотици други подробности, при това наведнъж. Нито вие, нито аз, можем да направим това.
— Значи така, — каза Бърн. — Нямаме си работа с продукция на професионален мечтател. Все пак и това е нещо — той скри цилиндърчето във вътрешният джоб на сакото си. — Неволно стигам до мисълта, че би трябвало действително да се въведе строга цензура на Мечтите.
Бърн стана.
— Довиждане, мистър Уейл.
— Довиждане, мистър Бърн. Винаги се надявам на по-доброто.
Франсис Белинджър просто влетя в кабинета на Джес Уейл. Рижите му коси стърчаха, а лицето лъщеше от пот и вълнение. Но като видя Уейл, просто замря.
Шефът седеше отпуснат на стола, подпрял глава с двете си ръце. Виждаше се само посивелият тил.
Белинджър тревожно продума:
— Какво ви е, шефе?
Уейл вдигна глава.
— О, вие ли сте, Франк?
— Какво е станало, шефе? Болен ли сте?
— На моята възраст всички са болни, но още се държа. Идва един пълномощник от министерството.
— Какво му е притрябвало?
— Заплашваше с цензура. Донесе образец от това, което се предава от ръка на ръка. Евтини Мечти за пиянски оргии.
— По дяволите! — с чувство каза Белинджър.
— Бедата е там, че опасенията за нравственост са чудесен предлог за разгръщане на широка кампания. Ще бият и по виновни, и по невинни. А право да си кажем, Франк, и нашата позиция е уязвима.
— Как така? Нали нашата продукция е абсолютно целомъдрена? Приключения и романтични страсти.
Уейл прехапа долната си устна и смръщи чело.
— Между нас казано, няма какво да си кривим душата, Франк. Целомъдрена? Всичко зависи от гледната точка. Това, което ще кажа, не е за широката публика, но ние с вас знаем, че във всяка Мечта има фройдистки асоциации. От това не можеш да избягаш.
— Разбира се, ако специално се търсят такива асоциации. Да кажем, психиатрите…
— Средният човек също. Обикновеният потребител не знае за тази подплънка и е твърде възможно да не съумее да различи фалическият символ от символа на майчинството, дори да му го посочиш изрично. И все пак неговото подсъзнание усеща. Успехът на много от Мечтите се обяснява именно с такива подсъзнателни асоциации.
— Добре, да допуснем. И какво възнамерява да предприеме правителството. Ще заздравява подсъзнанието?
— Лошото е, че не знам какво ще предприемат. Имаме само един коз, на който се осланям и възлагам всичките си надежди: публиката обича Мечтите и няма да иска да се лиши от тях… Но стига за това. Защо дойдохте? Вероятно имате работа с мен.
Белинджър хвърли на масата пред Уейл малък тръбовиден предмет и натъпка в панталона си измъкналата се риза.
Уейл свали блестящата пластмасова опаковка и извади цилиндърчето. В единият край се свиваше в заплетена спирала небесносин надпис: „По хималайската пътека“. До него стоеше фирменият знак на „Сънища наяве“.
— Продукция на Конкурента — Уейл произнесе тези думи така, сякаш всяка започва с главна буква, а устните му се изкривиха в иронична усмивка. — Тази Мечта още не е пусната официално в продажба. От къде се сдобихте с нея, Франк?