— Не е важно. Но бих искал да я попиете.
— Не знам защо, но днес всеки иска от мен да попивам Мечти, — въздъхна Уейл. — Франк, това да не е порнография?
— О, разбира се, в нея няма от вашите любими фройдистки символи — язвително каза Белинджър. — Планински върхове, например. Надявам се да не са опасни за вас.
— Аз съм старец. За мен не са опасни от много години. Но онази Мечта беше направена толкова скверно, направо мъчително… Добре, да видим сега какво сте донесли.
Уейл отново придърпа апарата и си надяна дешифратора. Този път проседя облегнат в креслото повече от четвърт час, през което време Франсис Белинджър успя набързо да изпуши две цигари.
Когато накрая Уейл свали шлема и запремигва, свиквайки с дневната светлина, Белинджър попита:
— Е, какво ще кажете, шефе?
Уейл сбърчи чело.
— Не е за мен. Прекалено много повторения. При такава конкуренция компания „Мечти“ може да живее спокойно още дълго време.
— Точно тук грешите, шефе! Такава продукция ще обезпечи победата на „Сънища наяве“. Трябва нещо да предприемем!
— Слушайте, Франк…
— Не, вие ме чуйте, шефе! В това е бъдещето!
— В това?! — Уейл погледна към цилиндърчето с добродушно-недоверчива усмивка. — Любителски направено, множество повторения, грубовати обертонове. Снегът има отчетлив вкус на сладко от лимони. Кой чувства сега снега като сладко от лимони, Франк? В миналото да, но не и сега. Преди двадесет години, когато Лаймън Харисън създаде своите „Снежни симфонии“ за продаване на юг, беше великолепна находка. Сладко, ледени планински върхове, пързаляне с кънки покрай канари, глазирани с шоколад. Евтинийка, Франк. В наши дни това не струва.
— Точно там е работата, шефе, че вие сте изостанали от времето — възрази Белинджър. — Длъжен съм да поговоря с вас откровено. Когато основахте компанията, купихте основните патенти и започнахте производството на Мечти, те бяха предмети на разкоша. Търсенето беше тясно и индивидуализирано. Можехте да си позволите пускането на специализирани Мечти и да ги продавате на висока цена.
— Знам това — отвърна Уейл — и продължаваме да го правим. Но освен това правим и серийни Мечти за широко потребление.
— Да, но това е малко. Нашите Мечти, разбира се, са направени тънко. Могат да се попиват много пъти. Дори при десетото попиване намираш нещо ново и пак си удовлетворен. Но колко са истинските познавачи? И още нещо. Продукцията ни е напълно индивидуализирана. Всичко е в първо лице.
— Е, и?
— Това, че „Сънища наяве“ откриват блянотеатри. Вече са открили един в Нешвил с триста кабинки. Клиентът влиза, сяда на креслото, слага дешифратора и си получава Мечтата. Същата, както и другите „зрители“.
— Чух за това, Франк. Нищо ново. Такива опити неведнъж са завършвали с неуспех. Така ще стане и сега. Да ви кажа ли защо? Защото мечтите — това е лично нещо за всеки индивид. Нима ще ви бъде приятно, ако вашият съсед знае за какво мечтаете? Освен това, в блянотеатрите сеансите трябва да започват по разписание, нали? Значи на човек ще му се налага да мечтае не тогава, когато иска, а когато разпореди директорът на театъра. И накрая — една Мечта ще се хареса на един, а на друг — не. Гарантирам ви, че от тези триста посетители поне сто и петдесет ще си тръгнат недоволни и повече няма да се върнат там.
Белинджър бавно нави ръкавите на ризата си и разхлаби вратовръзката.
— Шефе, говорите наизуст — каза той. — Има ли смисъл да се доказва, че ще претърпят неуспех, когато вече имат успех? Днес разбрах, че „Сънища наяве“ опипват почвата в Сент Луис, за да открият театър с хиляда кабинки. Ако всички наоколо мечтаят за едно и също, и вие ще свикнете лесно. Публиката без труд ще привикне да мечтае на указаното място в указания час, ако това е и по-евтино, и по-удобно. По дяволите, шефе, това е форма на общуване. Влюбена двойка отива в блянотеатъра и попива някаква пошла романтична Мечта със стереотипни обертонове и стандартни положения, но въпреки всичко на излизане те ще са на седмото небе, защото са мечтали еднакво. Изпитвали са еднакви сантиментални чувства. Те… те са настроени на една вълна. И, разбира се, отново ще посетят блянотеатъра и ще доведат своите приятели.
— Ами ако Мечтата не им хареса?
— Точно там е работата! Не може да не им хареса! Когато правите изтънчените Мечти на Хилъри с отражения на отразените отражения, с най-хитри образи на трето ниво в обертоновете, с тънък преход на значенията и всички подобни прийоми, с които така се гордеем — всичко това е предназначено за любители на Мечти. Изтънчени Мечти за изтънчен вкус. А „Сънища наяве“ пускат простичка продукция в трето лице, така че да става и за мъже, и за жени. Като тази, която току-що попихте. Прости, с повторения, дори пошли. Предназначени за най-примитивно възприятие. Може би няма да имат фанатични поклонници, но няма да предизвикат и отвращение.