Старият човек меко я отблъсна.
— Ако искате да си отидете, Шърман, вие, разбира се, ще го направите. Но направете услуга на стареца, изслушайте ме.
— Няма да ме разколебаете — каза Хилъри.
— Аз и не възнамерявам. Само искам да ви обясня някои неща. Аз съм стар, занимавам се с тези работи отпреди да се родите и естествено, обичам да разсъждавам върху тях. Така че, доставете ми това удоволствие, Шърман. Моля ви!
Хилъри седна. Дъвчейки долната си устна, той съсредоточено разглеждаше краката си.
Уейл започна:
— Вие знаете ли какво е това Мечтател, Шърман? Знаете ли какво е той за обикновения човек? Знаете ли какво е да си като мен, като Франк, като жена ви Сара? Да живееш с ощетено съзнание, на което липсва въображение? У обикновените хора като мен понякога възниква потребност да избягаме от този наш живот. Но не можем да го направим. Нужна ни е помощ. В миналото за това са служили книгите, спектаклите, радиото, телевизията. Те ни даваха илюзиите, но дори това не беше важно. Важното бе, че за кратко се стимулираше нашето собствено въображение. Започвахме да мечтаем за приказни принцове и прекрасни принцеси. Ставахме красиви, остроумни, силни, талантливи — такива, каквито всъщност не бяхме. Но тогава предаването на тези мечти не беше съвършено. Налагаше се по един или друг начин да се обличат в думи. А и най-добрият Мечтател в света понякога изобщо не е способен да изрази Мечтите си с думи. И най-добрият писател е можел да облече в слово само жалка част от своите мисли и мечти. Разбирате ли? А сега, когато Мечтите могат да се записват, вече всеки човек има възможност да мечтае. Вие, Шърман, и другите Мечтатели творите мечти непосредствено. Мечтата преминава от вашия мозък в нашия без да губи сили. Когато вие Мечтаете, стотици милиони хора мечтаят с вас. Вие създавате наведнъж стотици милиони мечти. Това е чудесно, момчето ми. Благодарение на вас тези хора имат възможност да изпитат това, което не им е дадено да изпитат сами.
— Аз свърших своята работа — промърмори Хилъри и стремително се надигна от стола. — Свърших с това. — Все ми е една какво говорите. Ако имате намерение да ме давате под съд за нарушение на договора, действайте. Все ми е едно.
Уейл също стана.
— Дали имам намерение да ви давам под съд?… Рут — каза той по телефона, — донесете ми, моля ви, нашият екземпляр от договора с мистър Хилъри.
Уейл чакаше мълчаливо. Хилъри също. Белинджър също. Уейл едва-едва се усмихваше и барабанеше по облегалката на стола.
Секретарката донесе договора. Уейл го взе, показа първата страница на Хилъри и каза:
— Шърман, момчето ми, щом не искате да работите за мен, то вие не сте длъжен.
И още преди ужасеният Белинджър да успее дори да повдигне ръка, за да го спре, Уейл скъса договора наполовина, после още наполовина и изхвърли парчетата в шахтата за отпадъци.
— Това е всичко.
Хилъри хвана ръката на Уейл.
— Благодаря ви, мистър Уейл — изрече той с треперещ глас. — Вие винаги сте се отнасяли с мен много добре, аз съм ви много, много благодарен. Тъжно ми е, че така се получи.
— Добре, добре, момчето ми. Всичко е наред.
Просълзен и продължаващ да ломоти благодарности, Шърман Хилъри излезе от кабинета.
— В името на всичко свято, шефе, защо го пуснахте? — отчаяно възкликна Белинджър. — Нима нищо не разбрахте? От тука Хилъри ще отиде право в „Сънища наяве“. Те са го подучили, това е ясно.
Уейл вдигна длан.
— Грешите! Дълбоко грешите. Познавам го — той не е способен да постъпи така. Освен това Рут е отлична секретарка и знае какво трябва да ми донесе, когато поискам договор на Мечтател. Скъсах преправен договор. Истинският си лежи в сейфа, повярвайте ми. Да-а… чудесен ден имах днес. От сутринта все убеждавам някого: несговорчив баща — да ми разреши да развия нов талант, пълномощник от министерството — да не въвеждат цензура, вас — да не ни вкарвате в гибелно предприятие, и накрая, най-добрия ни Мечтател — да не си отива. Бащата може и да съм убедил. Пълномощника и вас — не съм сигурен — може би да, може би не. Но, във всеки случай, Шърман Хилъри ми е ясен. Той ще се върне.
— От къде знаете?
Уейл се усмихна на Белинджър и бузите му се покриха с цяла мрежа от весели бръчици.
— Франк, момчето ми! Не мислете, че щом умеете да монтирате Мечти, то познавате всички инструменти и апарати в тази професия. Ако ми разрешите, ще ви кажа това-онова. Най-важния инструмент в тази промишленост е самият Мечтател. Точно него трябва да уважаваме и разбираме най-напред. И аз го разбирам. Слушайте: когато бях момченце — в онези времена Мечти нямаше — познавах един сценарист. Често ми се оплакваше, че при първо запознанство всеки го пита: „Как ви идва в главата всичко това?“ Изобщо не го разбираха. Никой не беше в състояние да измисли нещо подобно. И какво можеше да им отговори моят приятел?