А с мен разговаряше за това и ми обясняваше: "Как да им кажа, че и аз не знам? Като си лягам вечер, не мога да заспя, защото в главата ми гъмжи от идеи. Като се бръсна, непременно се порязвам; като разговарям, забравям за какво става дума; като карам кола, ежеминутно си рискувам живота. И всичко това, защото в мозъка ми непрекъснато се формират идеи, ситуации, диалози. Не мога да ти кажа от къде се взима всичко това. А може би ти ще споделиш как ти се удава да избегнеш всичко това? Вие, пък и аз, можем да си отидем по всяко време. Това е нашата работа, но не и нашия живот. Но за Шърман Хилъри всичко стои другояче. Където и да отиде, с каквото и да се занимава, той ще продължава да мечтае. Докато е жив, ще мисли, а докато мисли, не може да не мечтае. Ние не го задържаме насила. Договорът не е желязна решетка. Задържа го собственият му мозък, Франк — затова ще се върне. Нищо друго не му остава.
Белинджър повдигна рамене.
— Ако това, което казахте, е вярно, направо ми е жал за него.
— А на мен ми е жал за всички тях — Уейл тъжно кимна. — През всичките тези години разбрах едно. Тяхната орис е да даряват щастие на другите хора. На другите…