— Нали е разтегателна тази маса? Единично или двойно? – попита тя, като се надвеси над една старинна букова маса, подходяща за просторната трапезария на Констънс.
— Продава се като единично разтегателна – обясни той. – Но може да се приспособи и за двойно удължаване. За нас не е проблем да изпълним всяко желание на клиента.
— Само с единично удължаване ще бъде чудесно.
Хвърли поглед към етикета с цената. Отново си повтори, че няма нищо по-лесно от това да се пазарува за Констънс Макграт. Отстъпи крачка назад за една последна преценка, готова вече да произнесе заключителните думи: Ще я взема, когато внезапно се спря. Защо да си дава труда да изрича цели три думи, когато можеше да каже само:
— Купувам!
Евън незабавно измъкна един стикер с надпис „Продадено“ и го залепи на масата. Това бе четвъртата й, последна задача за тази сутрин. Заедно със скрина и дивана, които също бе уговорила, можеше да бъде напълно доволна от себе си.
Двамата се настаниха на големия диван, за да може Евън да напише фактурата. Нито дума не бе произнесена за комисионата от десет процента, които Нора получаваше като декоратор. Това просто се подразбираше.
След като се сбогува с Евън, Нора се отби да хапне нещо набързо в „Ла Меркадо“ – един от ресторантите в сградата. Реши, че в крайна сметка нямаше нужда да се отбива в „Д и Д“. Нито пък в Девъншир. Беше приключила с всички покупки в „Сентимънтс“ и „Балистър Гроув“… Докато с една ръка похапваше от салатата „Коб“, с другата извади мобилния си телефон.
Обади се на Констънс и я осведоми за сутрешните покупки. После позвъни на Джефри, а след това и на Конър, за да изпълни задълженията си пред „мъжа за издръжка“.
≈ 14 ≈
Сега й предстоеше важна работа в една от адвокатските кантори на Източна четиридесет и девета улица, недалеч от Ийст Ривър.
— И така, госпожице Синклер, с какво мога да ви бъда полезен? – попита Стивън Кеплер.
Нора се усмихна топло.
— Оливия, моля.
— Нека тогава да бъде Оливия. – Иззад масивното си бюро адвокат Кеплер се усмихна широко, дори прекалено широко. – Знаеш ли, че яхтата ми е кръстена „Оливия“?
— Нима? – Нора умело се престори на искрено смаяна от небивалото съвпадение. – Приемам го като добро знамение.
Но като още по-добро знамение възприе тя начина, по който Стивън Кеплер – с два косъма, старателно зализани назад, среден на ръст, на средна възраст и среден по влияние адвокат от средната зона в града – се прехласваше по гърдите и краката й.
Всичко това можеше да й гарантира попътен вятър и безметежно плаване.
Другите адвокати мъже, с чиито визитни картички разполагаше, се оказаха прекалено ангажирани за следващите две-три седмици. Единствено Стивън Кеплер внезапно успя да се освободи, тъй като един от клиентите му се бе разболял. Шансът явно бе много благоприятен за нея, понеже за по-малко от двадесет и четири часа тя успя да си уреди среща с него. Или по-скоро Оливия успя. За това, което Нора си бе наумила, по-разумно бе да използва името на майка си.
— Най-много можеш да ми помогнеш, Стивън, с уреждането на един бизнес – продължи тя. Което, между другото, няма абсолютно нищо общо със съдържанието на сутиена ми.
— Именно в подобни дела съм отличен специалист – кимна адвокатът.
Нора умело успя да прикрие неприязънта си, след като той добави към края на изречението едно недвусмислено намигване и още по-ясен намек под формата на отвращаващо премляскване.
— И къде се намира този бизнес? – попита той.
— На Каймановите острови.
— О! – изрече той и замлъкна. По лицето му премина сянка на загриженост. Новата му привлекателна клиентка в къса пола несъмнено търсеше най-късия път покрай закона, за да не плаща данъци.
— Надявам се, че това не е никакъв проблем за теб – отбеляза Нора.
Отблъскващият оглед, на който я подлагаше Стивън Кеплер, продължи прекалено дълго.
— А, не, не виждам защо… хм… ще се уреди – запелтечи той. – Но работата е в това, че уреждането на бизнес там изисква сътрудничество с така наречените регистрирани посредници. Казано най-просто, това са жители на Каймановите острови, които макар и чисто фиктивно, се упълномощават да оперират от името на твоята компания. Ясен ли съм?
Всичко това отдавна й бе известно, но тя с нищо не се издаде. Задоволи се само да кима с глава като гимназистка, запленена от любимия си преподавател.