— За късмет в момента разполагам с подходящия човек – добави Кеплер.
— Истински късмет – съгласи се Нора.
— Предполагам, че ще искаш да откриеш на островите банкова сметка на твое име, така ли е?
Бинго!
— Да, мисля, че е добра идея. Ще го направиш ли заради мен?
— Всъщност, редно е ти лично да свършиш тази работа – обясни Стивън.
Нора се размърда нервно в креслото.
— О, но това е ужасно неудобство – оплака се тя.
— Така е, знам. – Той се наведе над бюрото. – Е, мога да се обадя тук-там, да използвам връзките си и да уредя нещо по твоя въпрос. Не е изключено да ти спестя пътуването до там.
— Ще бъде чудесно! Ти си истински спасител.
Той бръкна в чекмеджето на бюрото и измъкна някакъв формуляр.
— Само че ще се нуждая от малко повече сведения за теб, Оливия.
≈ 15 ≈
В петък, малко преди залез-слънце, суперлуксозната лимузина се отби от претоварената магистрала номер 9, пое по живописния Скарбъроу Роуд, продължи по също толкова приятното за окото Сентръл Авеню и накрая спря в дъното на алеята за автомобили пред разкошния дом на Конър. Шофьорът едва бе излязъл навън, за да отвори задната врата на Нора, когато откъм входа на къщата изскочи Конър и се втурна към лимузината, явно изгарящ от нетърпение да я види.
— Ела при мен! – размаха ръце домакинът. – Едва не полудях от мисли за теб!
Нора плъзна крака навън от колата и веднага се озова в обятията му. Разцелуваха се горещо, докато шофьорът – скромен, възстар италианец – заобиколи отзад, вдигна капака и извади куфара на Нора от багажника. Опита се да не ги гледа, но не можеше да откъсне очи от тях. На фона на красивия залез и една от най-разкошните къщи, които бе виждал досега, тази любовна двойка очевидно бе на седмото небе. Мислено си рече: Ако това тук не е върхът на щастието, то тогава не знам какво е.
— Ето, това е за теб – рече Конър, бръкна в джоба на панталоните си и измъкна пачка банкноти, навити на дебело руло. Връчи му една двадесетачка.
— Много ви благодаря, сър – отвърна шофьорът със силен чуждестранен акцент. – Много сте любезен.
— А също е и много готин! – весело възкликна Нора и прегърна Конър през кръста.
Наистина е готин, нали? От тази мисъл тя просто не можеше да се отърве.
Шофьорът реагира със закачливо подхилкване, след което тръгна обратно към колата.
— Желая ви приятна вечер, деца – провикна се той през рамо.
Нора и Конър се засмяха, докато изчакаха за кратко лимузината да обърне по алеята и да се скрие от погледите им.
Тя отново се притисна към Конър.
— Как вървят работите ти? – заинтересува се тя. – Макар че, честно казано, точно сега никак не ми се говори за работа.
— Нито пък на мен – съгласи се той. – Ако само работиш и не се забавляваш…
— … животът ти ще бъде дяволски скучен!
Това също бе една от първите мантри, които си бяха измислили. И все още си оставаше една от любимите им.
— Знаеш ли, можем да го направим тук – внезапно рече тя и му намигна. – Да, тук, на предната морава. За ужас на съседите! Нека да ни зяпат, ако искат. Може да ги вдъхновим за подобни подвизи.
Конър хвана ръката й.
— Всъщност имах по-добро хрумване.
— О, така ли? По-добро от секс с мен? И какво е то?
— Изненада – изрече той. – Ела с мен.
≈ 16 ≈
— Искаш да го направим в гаража ли? – попита Нора и се изкикоти предизвикателно.
Конър едва сдържаше смеха си.
— Не, този път не става дума за това – отрече той. – Моята изненада за теб не е точно това. Макар че и твоето хрумване си го бива…
Поведе я около къщата и спря чак когато стигнаха на три-четири метра от фасадата на гаража му с клетки за пет автомобила. Всички врати обаче бяха плътно затворени. Нора застана до него, без да знае какво да очаква.
— Готова ли си? – попита я той.
Конър бръкна в другия джоб на панталоните си – не в онзи с пачката банкноти – и извади от там дистанционното с пет бутона за отваряне на петте врати на гаража. Натисна средния.
Средната врата бавно започна да се надига.
— Боже мой! – изписка Нора.
Зад вратата, с лице към тях, ги очакваше чисто нов спортен яркочервен „Мерцедес SL500“ със сгъваем покрив, опасан през предния капак с широка бяла панделка.
— Е? – нетърпеливо попита Конър.
Но Нора бе загубила ума и дума.
— Работата е там, че след като ще ставаш моя жена, ще се нуждаеш от собствено превозно средство, не си ли съгласна с мен?
Но Нора все още бе безмълвна и вцепенена.
Реакцията й явно много го забавляваше.
— Май наистина си изненадана?