Нора се хвърли в прегръдките му. Думите внезапно я осениха и тя се развика с все сила:
— Ти си очарователен, абсолютно очарователен! Благодаря! Благодаря! Благодаря! – Изпъна лявата си ръка. – Първо този прекрасен пръстен, а сега и…
— А сега и този ключ – прекъсна я той с тържествен тон, сякаш изричаше още едно от техните любими заклинания, – който между другото те очаква на таблото.
Конър поведе Нора навътре в гаража и нежно я настани на шофьорската седалка. После заобиколи колата от другата страна и по пътя свали бялата панделка от капака на двигателя.
— Хайде! Покажи й на какво си способна, Нора! – развика се той като хлапак, получил щедър коледен подарък, надвесен над вратата от другата страна, преди да се настани на мястото до шофьора.
Като професионален дизайнер, тя веднага оцени високо стила на интериора на мерцедеса. В знак на нямо възхищение леко плъзна пръсти по изящно обработената кожа, в която беше пристегнат воланът.
— Какво ще кажеш? Дали да я изпробваме? – прошепна задъхано.
— Абсолютно си права. Нали за това е купена.
Тя го измери с многозначителен поглед и в ъгълчетата на устните й заигра закачлива предизвикателна усмивка. Ръцете й внезапно се озоваха далеч от ключа на стартера. Настаниха се между бедрата на Конър.
— Ох… – щастливо промълви той и дълбокият му глас пресекна.
Нора бързо се прехвърли от седалката върху Конър. Щом го възкачи с превити колене, тя започна да плъзга пръсти през гъстата му черна коса, докато обсипваше с нежни целувки челото, бузите, брадичката и накрая – устните му. Междувременно припряно разкопчаваше копчетата на ризата му.
— Докъде се отпускат назад тези седалки? – задъхано го запита тя.
— Ами ще трябва да проверим.
Той протегна ръка отстрани на седалката, натисна съответния бутон и облегалката започна да се спуска назад с приглушено бръмчене. Те се заеха с трескаво разсъбличане, сякаш дрехите им бяха обхванати от пламъци. Първо ризата му, после блузата и сутиена на Нора. Следваха неговите панталони, полата й, слиповете му и бикините й.
— Обичам те – промълви Конър, гледайки я право в очите. Невъзможно бе да не му повярва. Както и да не изпита нещо към него.
— И аз те обичам – отвърна тя.
И точно там, в гаража, Нора се впусна в първата езда с новата си кола.
≈ 17 ≈
— Знаеш ли, че само в една от всичките стаи в къщата още не сме се любили? – запита я Конър. Изглеждаше така, като че ли пресмята нещо наум.
— Е, мисля, че нощта едва сега започва… – успокои го Нора.
Той я притисна плътно към себе си.
— Ти си ненаситна.
— А пък ти си голям късметлия.
Те вече бяха излезли от гаража и сега се намираха в кухнята. Държаха се за ръка, а със свободните носеха дрехите си.
— Като заговорихме за ненаситност… – започна той.
Тя едва не се задави от смях.
— Защо ли никак не ми е трудно да се досетя какво ще ми поискаш? Добре, скъпи мой нудисте – кимна тя, – какво ще кажеш за един омлет?
— Звучи фантастично. Но да излизаме точно сега? Мога да звънна да ни го донесат от „Стръмния хребет“? Или от „Железния кон“?
Нора недоволно поклати глава.
— По-добре ми кажи с какво да го приготвя. Искам аз да го направя.
— Тогава защо не ме изненадаш? Всъщност нали това е темата на тази вечер – изненадите.
За пръв път Нора усети как внезапен остър спазъм прониза стомаха й. Ето, това беше.
Той се скри в банята за един душ набързо, но преди това внесе куфара й, който бяха зарязали насред бетонираната алея за автомобили. Тя го премести в кухнята и го отвори, за да извади спретнато сгънатите си джинси и бяла памучна тениска.
После, като стар познайник, вътрешният й глас отново заговори:
Хайде, Нора, стегни се!
Облече се и се зае с приготвянето на омлета. Надникна в камерата в хладилника и намери там лук, зелен пипер и парче шунка. Това я устройваше. Реши да го нагости с омлет, приготвен така, както някога са го правили в Дивия запад.
Вече си взела решение. Всичко това са само нерви. Много добре знаеш, че ще се справиш и с този проблем – нали вече си минала по този път.
На стената в кухнята имаше широка лента от магнетизирана стомана, на която висеше дълга редица от масивни кухненски ножове. Нора се втренчи в тях. Всичките висяха там – заплашителни, безупречно наточени, смъртоносно остри. Тя се пресегна към най-големия нож и го претегли на ръка. Пръстите й неволно се плъзнаха по леката извивка на дръжката, преди здраво да я стиснат.
Забрави за колата. И за пръстена. Най-вече за пръстена.
Първо счупи яйцата, после добави зеления пипер. Наряза шунката на дребни кубчета. Беше застанала с лице към дъската за рязане на продуктите, точно до кухненската мивка, с гръб към вратата. Това не й пречеше да слуша какво й говори Конър.