Ето, така бе редно да изглежда сцената.
Нора вече бе готова за началото на следващото действие от пиесата.
≈ 20 ≈
Наистина бе много вълнуващо. Блъсканица, суетня, шум и бързане. Най-важното трето действие от пиесата.
Мигащите светлини и нарастващият пронизителен вой на сирените внезапно изпълниха алеята пред къщата. Изпаднала в истерия, Нора трескаво изскочи от предната врата и диво се разкрещя:
— Побързайте! Моля ви, по-бързо! О, моля ви!
Екипът от „Спешна помощ“ – двама млади мъже с късо подстригани коси – чевръсто грабнаха чантите си и се втурнаха в голямата къща.
Нора се затича след тях към банята, където Конър лежеше проснат на пода.
Внезапно тя падна на колене и неудържимо се разхлипа, заровила лице в гърдите му. Един от санитарите бе принуден да я извлече до дивана в хола, за да не пречи на опитите за спасяване на пациента.
— Моля ви, госпожо. Оставете ни да си вършим работата. Възможно е да е жив.
През следващите пет минути те опитаха всичко, на което бяха способни, за да върнат Конър Браун към живота, ала усилията им не се увенчаха с успех. Нищо не помогна. Накрая двамата медици си размениха многозначителни погледи – безмълвно признание, че повече нищо не могат да сторят за пострадалия.
По-възрастният от тях се обърна и погледна през рамо към Нора, която стоеше като вцепенена, облегната на рамката на вратата, с привидно шокирана физиономия. Лицето й красноречиво подсказваше какво преживява, тъй че думите в този миг бяха излишни, ала той все пак промълви задължителните две думи:
— Много съжалявам.
Точно според ролята си тя избухна в неутешим плач:
— Не! – изплака тя. – Не, не, не! О, Конър, Конър!
След броени минути пристигна и екипът от полицейския участък в Брайърклиф Манър. Нора много добре знаеше, че това е стандартна процедура. Конър бе обявен за мъртъв и някой от екипа на „Спешна помощ“ бе уведомил полицаите. Алеята за автомобили пред къщата отново се изпълни с мигащи светлини и вой на сирени.
Към тях се присламчиха неколцина от съседите. Същите тези съседи, с които само преди час Нора и Конър се шегуваха весело с идеята да им изнесат безплатно сексшоу.
Полицейският инспектор, който се нагърби с по-голямата част от разпита, се казваше Нейт Пингри. Той бе по-възрастен от своя партньор, инспектора Джо Барейро, и очевидно по-опитен от него. Целта на този първичен разпит бе проста: да се установят всички подробности и обстоятелства около смъртта на Конър Браун. С други думи, предстоеше задаване на задължителните въпроси и попълване на задължителните документи.
— Зная колко ви е тежко в този миг, госпожо Браун, така че ще се опитам да приключа колкото е възможно по-бързо – започна Пингри.
Нора зарови лице в шепите си. Седеше на дивана във всекидневната, където мъжете от спешната помощ я бяха довлекли, като я крепяха под мишниците. Вдигна насълзеното си лице към двамата инспектори Пингри и Барейро.
— Ние не бяхме женени – обясни тя през сълзи. Междувременно забеляза, че двамата полицаи се бяха втренчили в четирикаратовия диамант на пръстена на лявата й ръка, подарен й от Конър. – Ние бяхме само… – Замълча и отново притисна длани към лицето си. – Съвсем наскоро се сгодихме.
Нейт Пингри водеше разпита много тактично. Искрено ненавиждаше тази част от служебните си задължения, но отлично знаеше, че не може да я избегне. От всички необходими за тази професия умения нищо не бе толкова ценно, колкото способността търпеливо да изслушваш даващите показания.
Нора постепенно се съвземаше и обясняваше на двамата полицаи всичко, което можеше да сподели с тях. Спомена как пристигнала малко преди залез-слънце, как приготвила омлет за Конър, като накрая стигна до мига, в който на него му прилошало. Описа как му помогнала да се добере до банята и мъченията, които изпитал той.
Често се оплиташе в показанията и на няколко пъти й се наложи да се извинява, да се връща назад и да се поправя. Но в следващата минута бе способна да разказва с пълна яснота и изчерпателност. Като че ли бе прочела учебниците по криминология, в които се обясняваше, че за смазаните от скръб хора е характерно редуване на мигове на проясняване на съзнанието и замъгляване на разсъдъка поради силното емоционално натоварване.
Дори призна пред полицаите, че тя и Конър същата вечер се бяха любили. Всъщност положи доста усилия, за да изглежда това признание непреднамерено вмъкнато в разказа й. Рапортът на съдебния медик щеше да бъде готов най-рано след един ден, но вече се досещаше какво щеше да се съдържа в него: аутопсията щеше да докаже, че Конър е умрял от сърдечна недостатъчност.