— Разбира се, благодаря.
Докато чакахме кафето, си бъбрехме само на маловажни теми. Не исках да прибързвам – така рискувах тя да ме отрупа с прекалено много въпроси. Вече се досещах за два-три, които може би нямаше да ми спести.
— Знаете ли какво не разбирам? – започна тя няколко минути по-късно, когато вече седяхме край масата в кухнята с по чаша кафе в ръка. – Конър разполагаше с много пари, нямаше бивши съпруги, нито деца. Защо ще си прави застраховка живот?
— Добър въпрос. Според мен отговорът се крие в това при какви обстоятелства е била съставена тази полица. Разбирате ли, не господин Браун дойде при нас. Ние го потърсихме. Или по-скоро – неговата компания.
— Не съм сигурна, че ви разбрах добре.
— Понякога „Сентениъл Уан“ се нагърбва и с други задачи, а не само със застрахователни полици. Това е начин да подтикваме компаниите към споразумения с нас. За да ги поощряваме, предлагаме на ръководителите на компаниите много изгодни застраховки живот.
— Звучи доста добре.
— Да, по този начин успяхме да осъществим доста сделки.
— На колко, казахте, възлизала застрахователната полица на Конър?
Като че ли можеше да забрави сума от подобен порядък.
— На 1,9 милиона долара – повторих аз. – Това е максималната сума, която може да бъде отпускана на компания от този размер.
Тя смръщи вежди.
— И наистина ли ме е посочил като единствен бенефициент?
— Да, наистина го е сторил.
— А кога е станало това?
— Искате да кажете кога е била уредена полицата?
Тя кимна.
— Съвсем наскоро, както се оказа. Преди пет месеца.
— Предполагам, че това обяснява всичко. Макар че тогава ние се познавахме съвсем отскоро.
Аз се усмихнах.
— Очевидно е изпитвал много добри чувства към вас още от самото начало.
Тя се опита на свой ред да се усмихне, но сълзите, бликнали от очите й и стичащи се по бузите й, не й позволиха. Започна да ги бърше и в същото време да се извинява. Аз пък се постарах да я уверя, че всичко е наред, че разбирам. Всъщност цялата сцена беше дори трогателна. Или тя наистина бе изключително добра?
— Конър вече ми даде толкова много, а ето сега и това. – Тя избърса още една сълза. – А аз бих дала всичко на света, за да бъде сега до мен.
Нора отпи от кафето си. Последвах примера й.
— И така, какво се очаква от мен сега? Предполагам, че ще се наложи да подпиша някакви документи, преди да се извърши плащането, нали така?
Аз се наведох леко напред над масата и хванах чашата си с две ръце.
— Знаете ли, госпожице Синклер, работата е там, че възникна един малък проблем.
≈ 31 ≈
Говореше наистина като застрахователен агент, но на Нора все пак не й приличаше на типичен представител на тази професия.
Още от самото начало на познанството им й направи впечатление, че не е зле облечен. Вратовръзката подхождаше на костюма му, който пък бе според стила, господствал в мъжката мода някъде през последното десетилетие.
Освен това имаше особено излъчване. Малцината застрахователни агенти, с които се бе срещала дотогава, притежаваха очарование колкото някой стар кашон. Всъщност Крейг Рейнълдс беше много привлекателен мъж. От онези, с които е приятно да си сътрудничиш. Освен това караше хубава кола. Все пак, каза си Нора, тук е Брайърклиф Манър, а не бедняшки квартал като Източен Бронкс. За да ръководиш филиал на голяма застрахователна компания в този изискан район, си длъжен да бъдеш подходящ за него.
Но все пак предпазливостта не я напускаше.
Наблюдаваше внимателно Крейг Рейнълдс и мислено си водеше бележки – още от момента, в който той за пръв път се появи пред нея, до последния, в който стисна в двете си ръце чашата с кафето и обяви, че бил възникнал малък проблем около застрахователната полица на Конър.
— За какъв проблем става дума? – попита тя.
— В крайна сметка може да се окаже, че въобще не представлява проблем. Работата е в това, че поради сравнително ниската възраст на господин Браун те решиха да разследват застрахователната претенция.
— Кои са тези те?
— Говоря за нашата централа в Чикаго. По принцип всички искания за проверки се заповядват от шефовете ни там, в Чикаго.
— И вие нямате ли право на мнение по въпроса?
— Не и в този случай. Както вече споменах, полицата на господин Браун е била съставена в нашия отдел, който се ръководи от централата в Чикаго. А там винаги държат на установяването на по-тесни контакти с клиентите. Това означава, че ако не беше предстоящото разследване, аз лично щях да отговарям за всички формалности.