— Но след като не сте вие, кой ще се заеме с това?
— Никой не каза името му, но предполагам, че ще бъде Джон О’Хара.
— Вие познавате ли го?
— Познавам само репутацията му.
— Аха.
— Какво?
— Когато произнесохте името му, вие леко се смръщихте.
— Не, няма нищо тревожно. Чувал съм, че този О’Хара бил много упорито муле – простете за израза, – но този недостатък се среща често сред следователите по застрахователните претенции. Все пак от всичко, което успях да узная, мога да заключа, че има само рутинно разследване.
Докато Крейг Рейнълдс отново посегна към чашата си с кафе, Нора мислено отбеляза още нещо: не носеше брачна халка.
— Как ви харесва кафето с аромат на ванилия и лешници? – попита го тя.
— На вкус е още по-добре.
Тя се облегна на стола.
Сълзите й вече бяха пресъхнали и тя се усмихна мило на Крейг Рейнълдс. Той беше толкова загрижен и внимателен. Освен това забеляза, че когато на свой ред той й се усмихна, на бузите му се появиха трапчинки. Много жалко, че нямаше пари.
Не че Нора се оплакваше. Седналият на отсрещния стол Крейг Рейнълдс понастоящем можеше да се оцени на 1,9 милиона долара. Това бе неочакван подарък на съдбата, от който нямаше намерение да се отказва. Единственият облак на хоризонта бе това разследване. Дори и да беше рутинна процедура, мисълта за нея я изнервяше.
Но не чак толкова много. Планът й беше много добър и само трябваше да се придържа стриктно към него. Това се отнасяше за полицията, за съдебните медици и за всичко, което можеше да застане на пътя й. Включително и следователите от застрахователната агенция.
Така че, след като Крейг Рейнълдс напусна къщата този следобед, тя реши, че няма да е зле да се махне оттук за няколко дни. И без това планираше да се види с Джефри през този уикенд. Защо да не замине ден по-рано и да го изненада?
Нали в края на краищата беше неин съпруг?
≈ 32 ≈
На следващата сутрин, петък, Нора излезе от къщата в Уестчестър и отвори багажника на спортния си мерцедес, паркиран пред входа. Остави вътре куфара. Метеорологът от сутрешното телевизионно предаване й бе обещал само ясно синьо небе и жарко слънце, като температурите щели да стигнат до 26-27°С. Или както обичаха да повтарят в прогнозата за времето: „великолепен ден“, ако въобще имаше дни, в които всичко да бъде великолепно.
Нора натисна бутона на дистанционното и се загледа в плавно отварящия се покрив на колата. В този миг една друга кола неволно привлече вниманието й. Какво, по дяволите, означаваше това?
На Сентръл Авеню, под кленовете и дъба, бе паркирано същото БМВ, което бе там и предишния ден. А на шофьорското място седеше застрахователният агент, със същите слънчеви очила. Крейг Рейнълдс.
Какво правеше тук отново?
Имаше само един начин да разбере. Нора тръгна направо към колата му. Когато се запознаха, той се бе държал толкова приятелски, а сега това… да я наблюдава от колата си. Това й се струваше малко подло. Или още по-лошо – малко подозрително. Именно заради това тя реши да се държи по-предпазливо, да не преиграва.
Крейг видя, че тя се приближава, и побърза да излезе от своето БМВ. Дори тръгна към нея в своя светлокафяв летен костюм. Махна й приятелски с ръка.
Срещнаха се по средата на разстоянието, което ги делеше.
Нора наклони глава и се усмихна.
— Ако не ви познавах по-добре, бих казала, че ме шпионирате.
— Ако наистина бе така, щях да избера по-надеждно прикритие, нали? – Той също се усмихна. – Приемете моите извинения, макар че всичко това не е така, както ви изглежда. Всъщност би трябвало да обвинявате „Мете“.
— Да обвинявам един отбор по бейзбол?
— Да, включително техния главен мениджър. Тъкмо щях да вкарам колата в алеята пред вашата къща, когато „Феновете“ спряха за рекламите си, за да съобщят за уговарянето на мача с отбора на Хюстън. Затова спрях да послушам.
Тя го изгледа недоумяващо.
— „Феновете“?
— Това е една радиостанция, която предава само за спорта.
— Аха, сега разбрах. Значи не ме шпионирате?
— О, не, в никакъв случай. Аз не съм Джеймс Бонд, а само един запален привърженик на „Мете“, притежаващ абонаментна карта за мачовете за целия сезон.
Нора кимна. Този Крейг Рейнълдс или й казваше истината, или бе роден лъжец.
— А за какво сте искали да ме видите?
— Всъщност ви нося добри новини. Джон О’Хара – онзи, за когото ви разказах, – наистина е бил избран за ръководител на разследването във връзка със смъртта на господин Браун.