— Мислех, че това няма да е добра новина.
— Не, но има и нещо хубаво в цялата тази история. Тази сутрин говорих с него по телефона и той ми каза, че според него няма да има никакви проблеми.
— Това звучи добре.
— А още по-добре звучи това, че аз му предложих да се ускори разследването. Разбира се, той не ми прости и ми изнесе цяла лекция за това как не трябвало да се отдава специално предпочитание на нито един случай, но аз го помолих да направи това заради мен. Както и да е, просто си помислих, че бихте искали да го знаете.
— Оценявам това, господин Рейнълдс. Това наистина е приятна изненада.
— Моля, наричайте ме просто Крейг.
— В такъв случай можеш да се обръщащ към мен само с Нора.
— Много добре, Нора. – Той погледна през рамо към червения спортен мерцедес до тротоара, все още с отворен капак на багажника. – Да не би да заминаваш някъде?
— Да, всъщност да.
— На някое интересно място?
— Зависи от мнението ти за Южна Флорида.
— Хората казват, че там било много хубаво за почивка, но не бих искал да гласувам там.
Тя се засмя.
— Ще го кажа на един мой клиент в Палм Бийч. Или може би не.
— С какво се занимаваш, ако ми позволиш да те питам за професията ти?
— Аз съм специалист по вътрешно обзавеждане.
— Без майтап? Сигурно е много забавно. Искам да кажа, че не са много професиите, при които имаш право да харчиш чужди пари, нали?
— Не, мисля, че не са много. – Тя погледна часовника си. – О, някой май ще закъснее за летището!
— Прощавай, аз съм виновен.
— Е, господин Рейн… – Тя побърза да се поправи: – Крейг. Благодаря, че се отби. Беше много мило от твоя страна.
— Няма за какво, Нора. Ще те уведомя, ако се появи нещо в доклада по разследването.
— Оценявам това.
Те си стиснаха ръцете и Крейг понечи да си тръгне.
— О, знаеш ли? Хрумна ми нещо. Тъй като ще отсъстваш, не би било зле да ми дадеш номера на мобилния си телефон.
Нора се поколеба само за част от секундата. Последното, което искаше, бе да дава номера на телефона си, но, от друга страна, никак не й се щеше да изглежда прекалено подозрителна в очите на този застрахователен агент.
— Разбира се. Имаш ли писалка?
≈ 33 ≈
Позвъних на Сюзън веднага след като се върнах обратно в колата. Първите ми две срещи с Нора заслужаваха спешно да докладвам на шефа.
— Наистина ли е много красива?
— Точно това ли е най-важното, което искаш да узнаеш преди всичко останало?
— Абсолютно – рече Сюзън. – Това момиче не би могло да се справи с всичко, което замисля, без да е умопомрачителна красавица. И така, наистина ли е такава?
— Има ли начин да ти отговоря на въпроса и в същото време думите ми да прозвучат като мнение на професионалист?
— Да. Нарича се честно описване на видяното.
— Тогава да – признах аз. – Нора Синклер е много привлекателна жена. Дори може се каже зашеметяваща.
— А пък ти си свиня.
Засмях се.
— Какво е впечатлението ти от разговорите с нея?
— Още е много рано да се каже нещо по-определено. Тя или няма какво да крие, или умее много добре да лъже.
— Бих заложила десетачка за второто.
— Ще видим дали залогът си струва – казах аз.
— Щом ти си се заел с тази игра, сигурна съм, че си струва.
— Знаеш ли, ако ще ме подкрепяш все така, самочувствието ми ще порасне толкова, че главата ми ще удари тавана.
— Що се отнася до последното, не се и съмнявам.
— Аха, едва сега започнах да разбирам. Според наръчника за действие трябва да разчитам на доверието ти в моите способности.
— Повярвай ми, още не е написан наръчник, обясняващ как да се справям с теб – отвърна ми тя. – Между другото, къде се намираш сега?
— Пред дома на покойния Конър Браун.
— Успя ли да я проследиш?
— Да.
— А на нея колко време й бе необходимо, за да открие присъствието ти там?
— Няколко минути.
— „Мете“ или „Янките“?
— „Мете“ – отвърнах аз. – Стайнбренър е направил далаверата на годината. Или поне до края на сезона.
— Възможно ли е тя да го знае?
— Не. Но малко предпазливост никога не е излишна.
— Амин – въздъхна Сюзън. – А тя повярва ли ти?
— Напълно сигурен съм.
— Добре. Знаеш ли, никога не съм се съмнявала, че ти си най-подходящият за тази работа.
— Оох!
— Какво?
— Ами главата ми удари тавана.
— Интересно какво още ще те сполети по-нататък.
— Зависи от теб, шефе.
— Не се самозабравяй.
— Повече няма да се повтори, шефе.
Сюзън ми затвори телефона.
≈ 34 ≈